Лимонит
| Лимонит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | аморфен, минералоид |
| Формула (повтаряща се единица) | FeO(OH)·nH2O |
| Класификация на Щрунц | некласифициран |
| Характеристики | |
| Цвят | различни оттенъци на кафяво и жълто |
| Цепителност | няма |
| Лом | неравен |
| Твърдост по Моос | 4 – 5½ |
| Блясък | земен |
| Цвят на чертата | жълто-кафява |
| Прозрачност | матов |
| Специфично тегло | 2,9 – 4,3 |
| Плътност | 2,7 – 4,3 g/cm3 |
| Източници | [1][2][3] |
| Лимонит в Общомедия | |
Лимонитът е желязна руда, съставена от смес от хидратиран железен(III) оксид-хидроксид в различна композиция.[4] Общата формула често се изписва като FeO(OH)·nH2O, въпреки че това не е изцяло точно, тъй като съотношението на оксид към хидроксид може да варира в широки граници. Лимонитът е една от двете основни железни руди заедно с хематита и се добива за производство на желязо от поне 2500 г. пр.н.е.[5][6]
Име[редактиране | редактиране на кода]
Наименованието на лимонита произлиза от гръцката дума за ливада (λειμών), в алюзия със срещането му като блатна желязна руда в ливади и блата. В кафявата си форма понякога е наричан кафяв хематит или кафява желязна руда. В ярко жълтата си форма понякога е наричан лимонен камък или жълта желязна руда.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Лимонитът е относително плътен със специфично тегло, вариращо от 2,7 до 4,3.[7] Има различни цветове, от ярко лимоново жълто до сиво-кафяво. Цветът на чертата на лимонита върху необработен порцелан е винаги кафеникав, характеристика, която го отличава от хематита с червена черта или от магнетита с черна черта. Твърдостта му по скалата на Моос е променлива, но обикновено е в диапазона 4 – 5,5.[7]
Въпреки че първоначално е определен като един минерал, днес лимонитът се счита за смес от сходни хидратирани минерали на железен оксид, сред които гьотит, акаганеит, лепидокрокит и ярозит. Индивидуалните минерали в лимонита могат да образуват кристали, но лимонитът не образува такива, въпреки че някои образци могат да покажат влакнеста или микрокристална структура[8] и лимонитът често се среща в сгъстени форми или в досег със земни маси. Поради аморфната си природа и находища в хидратирани райони, лимонитът често се проявява като глина. Все пак, съществуват псевдоморфози на други минерали като пирит.[7] Това означава, че химическата ерозия трансформира кристалите на пирита в лимонит чрез хидратиране на молекулите, но външната форма на пиритените кристали остава. Лимонитени псевдоморфози се образуват и от други железни оксиди като хематит и магнетит, от карбоната сидерит и от силикати, богати на желязо, като алмандин.
Образуване[редактиране | редактиране на кода]
Лимонитът обикновено се образува от хидратацията на хематит и магнетит, от оксидацията и хидратацията на сулфидни минерали, богати на желязо, и химическа ерозия на други минерали, богати на желязо, като оливин, пироксен, амфибол и биотит. Често е основният компонент в латеритните почви. Също така, често се отлага при оттичащите потоци от рудодобивни действия.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Едно от първите приложения на минерала е като пигмент. Жълтата му форма произвежда охра, покрай която Кипър става известен,[9] докато по-тъмните форми дават по-земни окраски. Печенето на лимонит го променя леко до хематит, произвеждайки червена охра.[10]
Блатна желязна руда и лимонитови глини се добиват като източник на желязо.
История[редактиране | редактиране на кода]
Докато първата желязна руда е най-вероятно метеоритно желязо, а хематитът е доста по-лесен за топене, в Африка, където са намерени първите доказателства за желязна металургия, лимонитът е най-често срещаната желязна руда. Развиват се сложни системи, най-вече в Танзания, за преработка на лимонит.[11] Въпреки това, хематитът и магнетитът остават предпочитани руди, когато топенето става в плитки пещи и едва с развиването на доменните пещи през 1 век пр.н.е. в Китай[12] и около 1150 г. в Европа[13] лимонитът бива използван с най-голяма полза.
Що се отнася до употребата на кафявата руда като пигмент, това е един от най-ранно използваните от човека материали и може да бъде видян в новокаменни пещерни рисунки и пиктограми.[14]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Limonite mineral information and data.
- ↑ Mineral 1.0: Limonite
- ↑ LIMONITE (Hydrated Iron Oxide)
- ↑ лимонит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ MacEachern, Scott (1996) "Iron Age beginnings north of the Mandara Mountains, Cameroon and Nigeria" Архив на оригинала от 2012-03-11 в Wayback Machine. с. 489 – 496 In Pwiti, Gilbert and Soper, Robert (editors) (1996) Aspects of African Archaeology: Proceedings of the Tenth Pan-African Congress University of Zimbabwe Press, Harare, Zimbabwe, ISBN 978-0-908307-55-5
- ↑ Diop-Maes, Louise Marie (1996) "La question de l'Âge du fer en Afrique" („The question of the Iron Age in Africa“) Ankh 4/5: с. 278 – 303
- ↑ а б в Northrop, Stuart A. (1959) „Limonite“ Minerals of New Mexico (revised edition) University of New Mexico Press, Albuquerque, New Mexico, с. 329 – 333
- ↑ Boswell, P. F. and Blanchard, Roland (1929) „Cellular structure in limonite“ Economic Geology 24(8): с. 791–796
- ↑ Constantinou, G. and Govett, G. J. S. (1972) „Genesis of sulphide deposits, ochre and umber of Cyprus“ Transactions of the Institution of Mining and Metallurgy 81: с. 34–46
- ↑ Heckel, George B. (1910) „Iron Oxide Paints“ Paint, oil and drug review 50(4): pp. 14–21, с. 14
- ↑ Schmidt, Peter and Avery, Donald H. (22 септември 1978) "Complex Iron Smelting and Prehistoric Culture in Tanzania" Science201(4361): с. 1085–1089
- ↑ Wagner, Donald B. (1999) "The earliest use of iron in China" Архив на оригинала от 2006-07-18 в Wayback Machine. pp. 1 – 9 In Young, Suzanne M. M. et al. (editors) (1999) Metals in Antiquity Archaeopress, Oxford, England, ISBN:978-1-84171-008-2
- ↑ Jockenhövel, Albrecht et al. (1997) "Archaeological Investigations on the Beginning of Blast Furnace-Technology in Central Europe" Abteilung für Ur- und Frühgeschichtliche Archäologie, Westfälische Wilhelms-Universität Münster; abstract published as: Jockenhövel, A. (1997) „Archaeological Investigations on the Beginning of Blast Furnace-Technology in Central Europe“ pp. 56 – 58 In Crew, Peter and Crew, Susan (editors) (1997) Early Ironworking in Europe: Archaeology and Experiment: Abstracts of the International Conference at Plas Tan y Bwlch 19 – 25 Sept. 1997 (Plas Tan y Bwlch Occasional Papers No 3) Snowdonia National Park Study Centre, Gwynedd, Wales
- ↑ Wilford, John Noble (13 октомври 2011) "In African Cave, Signs of an Ancient Paint Factory" The New York Times; hardcopy published 14 октомври 2011 under title „African Cave, Ancient Paint Factory Pushes Human Symbolic Thought ‘Far Back’“ New York edition page A-14
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 96-97. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 97- 100. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 189.
- Костов-Китин, Владислав. Гьотит Goethite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 204.