Линеар А

Линеар А е писменост, използвана от древните жители на о. Крит. Открита е от Артър Еванс през 1900 г. Линеар Б е разшифрован през 1952 г. от Майкъл Вентрис като писменост на ранен гръцки език. Линеар А не е разшифрована напълно, макар че е частично транскрибиран, използвайки фонетичните стойности от Линеар Б.

Макар че двата вида писменост използват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да представлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един познат език. Езикът на Линеар А условно се нарича минойски и е бил говорен на о. Крит преди нахлуването на микенците около 1450 г. пр. Хр.

Тъй като минойският език е изчезнал, е много трудно да се разбере точността на разкодирането. Най-лесният подход към разчитане на Линеар А е да се допусне, че звуковите стойности на знаците от Линеар А съответстват на звуковите стойности на знаците от Линеар Б.

Със сигурност можем да твърдим, че особеностите на Линеар А отразяват фонетичните особености на минойския език.

Начертанията на знаците от Линеар А и Б свидетелстват, че тази писменост е била пригодена за писане с четка с мастило или боя, тъй като много от знаците имат закръглена форма, за разлика от шумерския клинопис. Запазените текстове са предимно върху глинени плочици, където са нанасяни с твърд писец, докато глината е влажна. Повечето надписи изглежда са с религиозно-ритуален характер.

Знаците в Линеар А са се развили частично от Критските йероглифи, но основно влияние е оказала създадената през същия период (ок. 1720 – 1700 пр.н.е.) местна линейна писменост в гр. Библос. ^[1] Една част от знаците, използвайки акрофоничния принцип, изглежда са директни репити на египетски, лувийски и семитски иероглифи. Това не помага за определянето на езика, но е признак, че в създаването на писмеността са участвали писари, запознати с Лувийското и Египетското писмо.^[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Надписи на Линеар A са намирани предимно на о. Крит, но също така и на други места в Гърция, както и на територията на Турция и Израел. До 2020 г. общият брой на намерените надписи е 1427 съдържащи общо между 7362 и 7396 знака, което мащабирано към стандартен шрифт би запълнило едва два листа хартия А4 (за сравнение обемът намерени надписи на Линеар Б надхвърля 20 000).^[3] Текстове на Линеар A се срещат на каменни таблички, златни и сребърни игли за коса и върху керамика.^[4] Най-ранните надписи на Линеар A са намерени във Фестос, в пласт, датиран към края на средно-минойския II период: т.е. не по-рано от ок. 1700 г. пр.н.е. Освен на Крит надписи на Линеар A са намирани и на други егейски острови (Китера, Кеа, Тера, Мелос), в континентална Гърция (Ayos Stephanos), на малоазийския бряг на Егейско море (Милет, Троя) и в Леванта (Tel Haror).^[5]

Извън Крит[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1973 г. имало само една плочка с надпис на Линеар A, намерена извън о-в Крит (на о-в Кеа).^[6] Оттогава плочки с надписи са намерени на много други места.

Повечето – ако не и всички – надписи извън Крит, ако се съди по състава на плочките и други признаци, са направени на място.^[6] Анализът на самите надписи показва, че някои от тях използват комбинация между Линеар A и Линеар B, използвайки елементи от двете.

Опити за разчитане[редактиране | редактиране на кода]

Българският езиковед Вл. Георгиев (1958) смята, че част от надписите на Линеар А отразяват диалект на старогръцкия език, различен от диалекта, на който са написани надписите на Линеар Б. Хипотезата на Георгиев се отхвърля впоследствие като несъстоятелна. По-късно Георгиев преразглежда своите възгледи, и отнася минойския език към хето-лувийските езици.

Хипотезата за хето-лувийския произход на минойския език е извънредно популярна през 1950 – 1960 г.; издигат я независимо един от друг С. Дейвис, Л. Палмер и други изследователи. Независимо от това, тази хипотеза с времето загубва почти всички свои последователи. Причината е не само липса на морфологични аналогии между минойски и хето-лувийски (изследванията от 1950 – 1960 г. пренебрегват морфологията на езика и се основават само на предполагаеми лексикални съвпадения), но и очевидната липса на преки контакти между хето-лувийската и критската цивилизация (Крит не се споменава изобщо в хетските източници). Географията на предполагаемото преселение на предците на хето-лувийските народи до появата им в Анатолия по никакъв начин не е свързана с Крит.

Хипотезата за семитския произход на минойците също е била популярна: нейни привърженици са С. Гордън, Я. Бест и др. Основният стимул за привържениците на семитската хипотеза е сходството на минойската дума ku-ro „всичко, цяло“ със семитския корен * kol, * kul със същото значение. Въпреки това не само има очевидни разлики между морфологията на минойския език и семитските езици, но и само по себе си наличието на отворени срички в минойското писмо противоречи на семитската морфология, където коренът на думата се състои от съгласни, а промяната на огласовката играе основна роля в словообразуването и словоизменението.

Вероятно минойският език не е нито индоевропейски език, нито семитски, а изолиран средиземноморски език като баски или етруски език.

Д-р Брент Давис от Университета в Мелбърн през 2019 г. получава наградата на името на Майкъл Вентрис на Университета в Лондон за откритието, че словореда в надписите на Линеар А е подобен на този в египетския език: Сказуемо-Подлог-Допълнение.^[7]

Разчетени изрази[редактиране | редактиране на кода]

Следният списък показва малка част от разчетените изрази на Линеар А. Някои от тях не са сигурно изтълкувани.

(j)a-di-ki-te-te, ja-di-ki-tu: думи (прилагателни?) свързани с планината Дикте?
da-ma-te: * Dāmāter?, в Линеар Б da-ma-te = Δημήτηρ Деметра или старогр. δάμαρτει дат.п. ед.ч. от δάμαρ „съпруга“?
ku-ro „цяло, всичко“: не е ясна връзката с индоевропейско * k^wol-, семитско * kul или етруско churu със същото значение.
ki-ro „липса, дълг“ (?).
ma+ru (с лигатура) „вълна“, старогр. μαλλός „валмо вълна“, вероятно заемка. Вероятно свързана с шумерското bar-lu „висококачествена вълна“.
pa-de: (име на бог), среща се в Линеар Б като pa-de, pa-ze.
pa-i-to: топоним, Φαιστός „Фестос“. Често срещан в Линеар Б.
po-to-ku-ro „голям(?), пълен“.
ru+ja (с лигатура) „нар“: старогр. ῥόα, ῥοιά „нар“, вероятно заемка.
se-to-i-ja: топоним.
su-ki-ri-ta * Sukrita: топоним, среща се в Линеар Б; днешно име Сибрита.
su-ki-ri-te-i-ja: прилагателно? от Сукрита (с индоевропейско окончание *-iyo-)

Списък със знаци[редактиране | редактиране на кода]

Линеен A: списък със знаци и номериране според E. Bennett. Четенето на символи се основава на аналогови линеар Б
* 01-* 20		* 21-* 30		* 31-* 53		* 54-* 74		* 76-* 122		* 123-* 306
	DA * 01		QI * 21		SA * 31		WA * 54		* 76		* 123
	RO * 02		* 21^f		* 34		* 55		KA * 77		* 131a
	PA * 03		* 21^m		TI * 37		PA₃ * 56		QE * 78		* 131b
	TE * 04		MI? * 22		E * 38		JA * 57		WO₂? * 79		* 131c
	* 05		* 22^f		PI * 39		SU * 58		MA * 80		* 164
	NA * 06		* 22^m		WI * 40		TA * 59		KU * 81		* 171
	DI * 07		MU * 23		SI * 41		RA * 60		* 82		* 180
	A * 08		* 23^m		KE * 44		O * 61		* 85		* 188
	S * 09		NE * 24		* 45		JU * 65		* 86		* 191
	* 10		RU * 26		* 46		TA₂ * 66		TWE * 87		* 301
	* 11		RE * 27		* 47		KI * 67		* 100/ * 102		* 302
	ME * 13		I * 28		* 49		TU * 69		* 118		* 303
	QA₂ * 16		* 28b		PU * 50		* 70		* 120		* 304
	ZA * 17		* 29		DU * 51		MI * 73		* 120b		* 305
	ZO * 20		NI * 30		* 53		ZE * 74		* 122		* 306

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Woudhuizen 2007: 709 – 710
↑ Woudhuizen 2016: Language(s) of Linear A – стр.221
↑ Younger, John. 5. Basic statistics // Linear A texts in phonetic transcription. University of Kansas, 2000. Архивиран от оригинала на 2021-04-15. Посетен на 2021-02-20. If there are 4,002 characters (font Times, pitch 12, no spaces) on an 8 1
↑ Winterstein, Gregoire и др. Minoan linguistic resources: The Linear A digital corpus // Proceedings of the 9th SIGHUM Workshop on Language Technology for Cultural Heritage, Social Sciences, and Humanities (LaTeCH).
↑ Woudhuizen, Fred C. Documents in Minoan Luwian, Semitic, and Pelasgian. Amsterdam, Nederlands Archeologisch Historisch Genootschap, 2016. ISBN 9789072067197. OCLC 1027956786.
↑ ^а ^б Finkelberg 1998, с. 265 – 272.
↑ Как се декодира писмеността на загубен език?

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Linear A в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Woudhuizen 2007: 709 – 710

[2] Woudhuizen 2016: Language(s) of Linear A – стр.221

[3] Younger, John. 5. Basic statistics // Linear A texts in phonetic transcription. University of Kansas, 2000. Архивиран от оригинала на 2021-04-15. Посетен на 2021-02-20. If there are 4,002 characters (font Times, pitch 12, no spaces) on an 8 1

[4] Winterstein, Gregoire и др. Minoan linguistic resources: The Linear A digital corpus // Proceedings of the 9th SIGHUM Workshop on Language Technology for Cultural Heritage, Social Sciences, and Humanities (LaTeCH).

[:1-5] Woudhuizen, Fred C. Documents in Minoan Luwian, Semitic, and Pelasgian. Amsterdam, Nederlands Archeologisch Historisch Genootschap, 2016. ISBN 9789072067197. OCLC 1027956786.

[Finkelberg-6] а ^б Finkelberg 1998, с. 265 – 272.

[7] Как се декодира писмеността на загубен език?

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]