Лубница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Радовишко, Северна Македония. За селото в Егейска Македония вижте Люмница. За селото в Сърбия вижте Лубница (Сърбия).

Лубница
Лубница
— село —
41.5° с. ш. 22.3675° и. д.
Лубница
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина585 m
Население361 души (2002)
Пощенски код2424
Лубница в Общомедия

Лу̀бница (на македонска литературна норма: Лубница) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта), на около 20 km южно от град Радовиш. Се­ло­то е на над­мор­ска ви­со­чи­на от 570 m. Землището му е го­лямо и обхваща 45,7 km2, от които горите 2091 ha, обра­бот­ваемо землище 934 ha и па­си­ща 322 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Св. св. Константин и Елена“, 1840 г.
„Свети Илия“

Според Конченския практикон, придаден към дарствена грамота на цар Стефан Урош от 1366/7 г. в полза на манастира Хилендар, в Любница живеят 10 семейства, от които едно вдовишко. Споменават се поименно парикът Охръч, който стои начело на задруга, обработваща наследствена и арендувана земя, селянина Краислав, който притежава 24 орехови дървета.[2]

В XIX век Лубница е село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1840 година.[3] Останалите две църкви са „Свети Георги“ и манастирската „Свети Илия“.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 300 жители българи християни и 265 турци.[4]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лубница (Loubnitza) има 480 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Лубница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През юни 1914 година сръбските окупатори убиват Коце Стефков, Георги Стефков, Ката и Дана Коцеви, Ефка Ильова, Злата Ильова, Пано, Стефко и Коце Недеви, Христо Пенев, Христо Стоянов, Иван Трайчев, Андон Христов, Андон Несторов, Спасо Ташев, Филип Стоименов, Пена Стефкова с бебето си, Неде Дельов, Тена Манева, Мирса Зафирова с детенцето си, Каменита Петкова с бебето си, Васа Стоилова, Илинка Тодорова, Стоянка Стоянова, Дона Иванова с детето си, Иван Митев, Григор Ильов и Иван Ильов.[7]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Лубница живеят 107 турци и 144 българи.[8]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 599 646 592 595 444 374 366 361
Националност Всичко
македонци 359
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лубница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лубница // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 17 ноември 2018.
  2. Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228, 233.
  3. Ињевско-конченска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 30 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 235.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  7. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 75
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  9. а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.