Луций Лициний Крас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луций Лициний Крас
римски политик и оратор
Роден
около 140 г. пр.н.е.
Починал
91 г. пр.н.е. (49 г.)
ПартияОптимати
Семейство
РодЛицинии 
Бащанеизв.
Майканеизв.
СъпругаМуция (съпруга на Луций Лициний Крас)[1]
ДецаЛициния[1][2]
Лициния[1][3]
Лициния Краса Млада
Лициния Краса Стара

Луций Лициний Крас (на латински: Lucius Licinius Crassus; * 140 пр.н.е.; † 91 пр.н.е.) e римски политик на късната Римска Република и голям оратор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от плебейската фамилия Лицинии Краси. Син е на Луций Лициний Крас.

На 19 години той е добър оратор и е квестор в Азия, където учи реторика и философия при Луций Целий Антипатър. През 107 пр.н.е. той е в Рим народен трибун, през 100 пр.н.е. едил, следващата година e проконсул в Галия, а през 92 пр.н.е. става цензор. Той е и авгур.

Когато е на 19 години през 120 пр.н.е. той напада в реч Гай Папирий Карбон, бившият привърженик на Тиберий Семпроний Гракх. Защитава Квинт Сервилий Цепион, когато е нападан от трибуна Гай Норбан през 103 пр.н.е.

През 95 пр.н.е. той става консул. Негов колега e Квинт Муций Сцевола. Те приемат закона lex Licinia Mucia, de civibus redigundis – закон, изгонващ от Рим всички намиращи се в Рим италики, които не могат да докажат правата си за римско гражданство.

През 94 пр.н.е. той e проконсул в Галия. През 92 пр.н.е. става цензор заедно с Гней Домиций Ахенобарб. През 91 пр.н.е. започва социалната война и той защитава Сената срещу консул Луций Марций Филип, оратор на оптиматите. Същата година Луций Лициний Крас се разболява и умира.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Луций Лициний Крас е женен с Муция, дъщеря на Квинт Муций Сцевола (авгур) и Лелия Младша, дъщеря на Гай Лелий (консул 140 пр.н.е.). Те имат две дъщеври:

По някои източници той е баща и на:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • T. Robert S. Broughton: The Magistrates Of The Roman Republic. Vol. 2: 99 B.C. – 31 B.C. Cleveland / Ohio: Case Western Reserve University Press, 1952. Unveränderter Nachdruck 1968. (Philological Monographs. Hrsg. von der American Philological Association. Bd. 15, Teil 2), S. 4f, S. 11, S. 17
  • Цицерон, Brutus 211f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в L. Licinius (55) L. f. C. n. Crassus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 4030 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 4005 // Посетен на 10 юни 2021 г.