Любовище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Гора, Косово вижте Любовища (община Драгаш).

Любовище
Общи данни
Население17 души[1] (15 март 2024 г.)
2,64 души/km²
Землище6475 km²
Надм. височина507 m
Пощ. код2820
Тел. код07437
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ44625
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Любо̀вище е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Любовища.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Любовище се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Любовища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Любо.[3]

В XIX век е предимно българско селище и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Либовица (Libovitsa) е посочено като село с 22 домакинства и 70 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лебовица живеят 250 души, от които 200 българи-християни и 50 турци.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година населението на Лебововища (Lebovovichta) брои 160 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 19
Българи 19
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Неотговорили

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Любовище
  • Петър Василев Чорбаджиев (? – 1944), български революционер и селски войвода на ВМРО. [8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 172, ISBN 978-619-00-1431-7.