Лютаджик

Лютаджик
	Лютаджик
	Лютаджик Координати: 43°11′45.71″ с. ш. 23°24′55.33″ и. д. / 43.196031° с. ш. 23.41537° и. д. Лютаджик
Общи данни
Население	117 души (15 март 2024 г.); 3,38 души/km²
Землище	34,899 km²
Надм. височина	389 m
Пощ. код	3038
Тел. код	09187
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	44728
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Враца; Калин Каменов ; (ГЕРБ; 2015)

Лю̀таджик е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 20 км югозападно от Враца и е разположено в широка долина, образувана от планински разклонения. Под селото р. Глухарка се влива в р. Черна, която е десен приток на р. Ботуня. Землището му заема площ от 34 737 дка. Граничи на изток с Бистрец и Згориград, на юг – с Осиково, на запад – с Горна Бела Речка, и на север – с Горно Озирово. Още в най-дълбока древност Лютаджик е било рударско селище. В местността Бъкличарницата и днес се виждат купища згурия от претопена руда. В местността Топилните са намерени кьосове стопена мед, а по склоновете на местностите Рупите и Осена бара има останки от стари рудници. Тук са намерени железни рударски инструменти, останали от древността. В един ръкописен сборник от 1836 г. селото е записано с името Лютица и днешното име Лютаджик е турцифицирана форма на Лютица /Миков, В., Произход и значение на имената...С., 1943, с. 96 и 199/. Според едно местно предание преди много векове част от жителите на Лютица, днешното Лютаджик, се изселили на брега на р. Огоста и основали село Люта /Владимирово/. Село Люта се среща в османски документи от 1607 и 1666 г. насам /РСт., 1, с. 383/. Поради чумна епидемия по време на османската власт село Лютаджик се е местило в местността Селището.

История[редактиране | редактиране на кода]

До днес няма преведени все още османски документи, в които да се среща село Лютица или Лютаджик. Голяма част от османските документи стоят непреведени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София. Но селото Лютица или Лютаджик е старо и е основано още преди края на XIV в. За това ни показват многото старинни имена на местности в неговото землище. Ние успяхме да съберем общо 312, сред които има много старинни по произход и по образуване. Така от изчезнали стари лични имена са образувани имената на местностите Добролин, Сасин и Старил. Стари по произход са също Кладешки дол, Кладешко лице, Креща, Обреща, Перлог /от Прелог/, Преслап, Рупите, Слана бара и др. Запазени са много имена по старото сложно склонение, имената Букура и Чегурил са от арумънски произход. Село Лютаджик спада в зоната на „а“ говорите и тук членуват съществителните от мъжки род, трето лице единствено число с „о“. Например: Бигоро, Брего, Бродо, Гарваньо и др.

Стари родове са: Генинци, Добриловци /Правановци/, Зарчовци /Нисторовци и Пенчовци/, Йонинци, Минчовци, Коновци, Костовци, Кременинци /по името на прабаба им Кремена/, Марковци /от тях са Пандурците/, Ненкинци, Статковци, Танчовци, Томинци /Гьошовци/, Цонинци и Цоцинци. През първата половина на XIX в. тук се преселили Бонинци и Младовци от с. Горна Бела Речка, от с. Осиково /сега с. Миланово/ ( дошли Коловци /Лилчовци/ и Кюлците, а от с. Горно Озирово са Галабовци, Кюрчийте и Уруците. През 1940 г. няколко семейства от родовете Кюлците и Томинци се изселват в с. Стан, Новопазарско, и с.Търновци, община Тутракан, област Силистра, където е имало свободна земя за обработване. Основният поминък на лютене в по-далечното минало е било рударството, а по-късно скотовъдството, дърводобивът и производство на траверси за строящата се жп линия Мездра – Видин. Земеделието и овощарството са имали спомагателен принос в изхранване на населението. След 1951 г. работоспособните жители на селото пътуват всяка сутрин на работа в близките градове и индустриални предприятия.

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Население: 1910 г. – 415 жители, 1926 г. – 475, 1934 г. – 620, 1946 г. – 621, 1965 г. – 512, 1975 г. – 412, 1985 г. – 324, 1992 г. – 235, 1 януари 2007 г. -177, 2016 г. – 100