Магнаура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разположение на Магнаура – в сивата зона на Големия (Светия) дворец, вдясно най-горе

Магнаура (на гръцки: Μαγναύρα; възможно от латински: Magna aula – „Голяма зала“[1]) е дворец във Византийски Константинопол край Големия (Светия) дворец.

Сградата се е намирала източно от площад „Августейон“, между катедралата „Света София“ и портата Халки на Големия дворец. Представлява базилика с 3 нефа.

Използвана е първоначално като тронна зала и зала за приеми. От там василевсът се обръща към гражданите и дава аудиенции на чуждестранни посланици, особено впечатлявани от самодвижещите се играчки-автомати. Според учени в сградата е заседавал Синклитът (Константинополският имперски съвет).

Около 855 г. цезар Варда настанява в двореца училище (ekpaideutērion), поради което то става известно като Магнаурска школа. Често е отъждествявано с Константинополския университет, създаден през 425 г. от византийския император Теодосий II.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((el)) [1] Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. Αγίος Γεωργίος, бележка 115
  • ((en)) The Oxford Dictionary of Byzantium: in 3 vols. / ed. by Dr. Alexander Kazhdan. N. Y.; Oxford: Oxford University Press, 1991. P. 1267 – 68. ISBN 0-19-504652-8