Мантар
| Мантар Μανιτάρι | |
  Мантар  Мантар  Мантар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Бутковско езеро |
| Надм. височина | ? m |
| Население | изселено души (1936) |
Манта̀р или членувано Манта̀ро (на гръцки: Μανιτάρι, Манитари, до 1927 Μαντάρι, Мантари[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено на територията на дем Долна Джумая (Ираклия).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от турското mantar, гъба.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Мантар, чифлик на СЗ от Джумая, 2 1/2 часа. Принадлежи на х. Лазови и е до самото Бутковско езеро, от източна страна. Земеделци и рибари. 10 български къщи и 10 цигански.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мантаръ Махала брои 540 жители българи християни и 120 цигани.[4]
Цялото население в началото на XX век е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Мантар (Mantar) се състои от 80 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мантар махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Жителите на селото заедно с тези на Бурсук и Пурлида оказват съпротива на гръцките денационализаторски мерки и отказват да плащат владичина, да се поздравяват на гръцки за Великден, да признаят гръцкия поп и да се черкуват, а децата спират да ходят на училище, поради въведения в него гръцки език.[7]
След наводнение в 1936 година населението е изселено в Хазнатар и Пурлида и Мантар е изоставено.[2]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мантар
Димитър Сотиров (1877 – ?), македоно-одрински опълченец. Земеделец. Четник в Балканската война при Таско Спасов, служил и в 3 рота на Кюстендилската дружина, 4 рота на 15 щипска дружина[8]
- Свързани с Мантар
- Йордан Мантарлиев (р. 1979), български историк, по произход от Мантар[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 157.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 848 - 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
- ↑ Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 11.
| ||||||||||||||||||||||||||
