Мареограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мареограф.
Мареографна станция във Франция, построена през 1844 г.

Мареограф е устройство за измерване на промяната на морското равнище.

Действие[редактиране | редактиране на кода]

Сензори постоянно засичат височината на водното ниво спрямо височинен репер. Водата навлиза в устройството от долния край на тръбата, а електронни сензори отчитат височината. Съществуват крайбрежни и мареографи и мареографи в открито море.

Налични са исторически данни за около 1450 мареографни станции из цял свят, от които около 650 предоставят актуализации към глобалния център за данни от януари 2010 г. насам.[1] На някои места записите покриват цели векове, като например при Амстердам, където са налични данни от 1700 г. насам.[2]

Когато се съставя по-голяма океанска картина, данните от съвременните мареографи могат да се подобряват с помощта на данни от сателити. Мареографите се използват за измерване на приливи и отливи и за оценка на размера на цунами. Измерванията позволяват изчисляването на средното морско ниво.

История[редактиране | редактиране на кода]

Измерванията на морското равнище са се провеждали, използвайки прости стълбове до около 1830 г., когато записващи измервателни уреди с механични понтони и кладенци са въведени.[3]

Приливните стълбове и плаващите измервателни уреди са основните методи за измерване на морското ниво в продължение на над 150 години и продължават да се използват на някои места и до днес. Тези технологии днес са изместени от уреди, измерващи чрез налягане, акустика и радар.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Мареографите имат практическо значение в риболовната и превозната промишлености, където ниските или високите нива на прилива могат да затруднят или ограничат достъпа към плитки заливи или места с мостове. Поради сходни проблеми, много индустрии поставят частни мареографи на пристанищата по света и зависят от правителствени сътрудници.

Данните, събирани от мареографите, представляват интерес и за учените, които измерван глобалните метеорологични модели, средното морско ниво и тенденции, особено тези, свързани с глобалното затопляне.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България мареографната мрежа е съставена от четири станции: Варна, Бургас, Иракли и Ахтопол, като първите две осъществяват мониторинг от 1928 г. насам, а последните две съществуват от 1970 г.[4]

Поддържането и научното осигуряване на мареографните станции и измервания се осъществяват от Националния институт по геофизика, геодезия и география, Департамент Геодезия и Агенцията по геодезия, картография и кадастър с активното съдействие на Института по океанология при БАН.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Obtaining Tide Gauge Data // Permanent Service for Mean Sea Level. PSMSL. Посетен на 7 март 2016.
  2. Other Long Records not in the PSMSL Data Set // PSMSL. Посетен на 11 май 2015.
  3. Tide gauge history UK National Oceanographic Centre
  4. Национална мареографна мрежа