Марк Блок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марк Блок
Marc Bloch
френски историк

Роден
Починал
16 юни 1944 г. (57 г.)
ПогребанФранция

Религияатеизъм[1][2]
Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Лайпцигски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСтрасбургски университет
Сорбона
ПовлиялЛюсиен Февър
Марк Блок в Общомедия

Марк Леополд Бенжамен Блок (на френски: Marc Léopold Benjamin Bloch) (6 юли 1886, Лион – 16 юни 1944) е френски историк с еврейски произход, един от най-авторитетните медиевисти, представител на школата на аналистите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1886 г. в семейството на университетски преподавател, специалист по антична история. Участник е в Първата световна война. От 1919 до 1936 г. е професор в Страсбургския университет. През 1929 г. съвместно с Люсиен Февър основава списание „Анали“, което оказва влияние върху френската и световна историография. През 1936 г. е избран за професор по икономическа история в Сорбоната.[3]

Участва във Втората световна война. След френското поражение през 1940 г. преподава в Страсбург, след което е евакуиран в Клермон Феран и Монпелие. Отказва да се пресели в САЩ и се включва активно във френската Съпротива. Заловен е от Гестапо през март 1944 г., след което е разстрелян.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Марк Блок е един от основателите на „новата история“. Основните му работи са посветени на западно-европейския феодализъм. Сред основните му трудове е „Характерни черти на френската аграрна история“ в 2 тома, 1931 и 1946 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Корица на „Характерни черти на френската аграрна история“, 1931 г.
  • Rois et serfs, 1920 („Крале и крепостни“)
  • Les Rois Thaumaturges, 1924 („Кралете чудотворци“)
  • La Vie d'Outre-tombe du Roi Salomon, 1925 („Отвъдният живот на цар Соломон“)
  • Les caracters originaux de l’histoire rurale française, 1931 („Характерни черти на френската аграрна история“)
  • La société féodale, 1939 – 1940 („Феодалното общество“)
  • Apologie pour l’Histoire ou métier d'historien, 1940 („Апология на историята или занаятът на историка“)
  • L’étrange défaite, 1957 („Странното поражение“)
  • Souvenirs de guerre 1914 – 1915, 1969 („Спомени от войната 1914 – 1915“)
На български
  • Апология на историята, или занаятът на историка. Превод от френски Тодорка Минева и Веселин Праматаров, София: Сонм, 1997.
  • Кралете чудотворци. Изследване на свръхестествения характер, приписван на кралската власт предимно във Франция и Англия. предговор Жак Льо Гоф, превод от френски Валентина Бояджиева, научна редакция Иван Билярски, София: Агата-А, 2012.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nybooks.com
  2. www.nocierreslosojos.com
  3. Историци за историята, съставител Мария Тодорова, София, 1988, с. 76.
  4. Георги Каприев, „Форматиращият текст“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]