Марк Юний Брут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Юний Брут.

Марк Юний Брут
Marcus Junius Brutus
римски политик

Роден
около 85 г. пр.н.е.
Починал
23 октомври 42 г. пр.н.е. (43 г.)
Политика
ПартияОптимати
Семейство
РодЮнии Брути
БащаМарк Юний Брут Старши,[1][2][3] Квинт Сервилий Цепион[1]
МайкаСервилия Цепиона,[2][4] Хортензия
Братя/сестриМарк Юний Силан
Юния Терция[2][5]
Юния Прима[2][6]
Юния Секунда[2][7]
СъпругаПорция Катона (45 пр.н.е. – 43 пр.н.е.)[2][8]
ПартньорВолумния
Други родниниДецим Брут
Марк Юний Брут в Общомедия

Марк Юний Брут (на латински: Marcus Iunius Brutus) е римски сенатор от периода на Късната Римска република. Става известен като един от убийците на Юлий Цезар.

Произхожда от плебейски род и вероятно е роден през 79 пр.н.е. Син е на Марк Юний Брут и сестрата на Марк Порций Катон Младши, Сервилия Цепионис, любовница на Юлий Цезар. Брут е осиновен от брата на своята майка Квинт Сервилий Цепион.

Брут в началото е противник на Помпей, убил баща му в Галия, но после се присъединява към него, когато той защитава делата на оптиматите. При битката при Фарсала в Тесалия (48 пр.н.е.) Брут минава на страната на Цезар, който приятелски го приема и през 46 г. му дава да управлява Цизалпийска Галия, а през 44 пр.н.е. става и претор, след което получава за управление Македония.

И въпреки всичко Брут застава начело на заговора против Цезар. Касий го привлича на своя страна. Примерът на Брут подбужда и други знатни римляни да участват в заговора срещу Цезар. В заговора са въвлечени около 60 сенатори. Целта е с убийството на Цезар да възстановят републиканския строй. Решено е да го нападнат на 15 март 44 пр.н.е. по време на последното заседание на сената преди Цезар да замине на Изток. По време на заседанието един от заговорниците приближава Цезар уж да го моли за амнистия на заточения си брат. Към него се присъединяват и останалите заговорници. След като един от тях дръпва Цезар за тогата, което е знак за нападението, останалите изваждат кинжали и започват да нанасят удари. В пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“ последните думи на диктатора са „Et tu, Brute?“ („И ти ли, Бруте?“). Според Светоний Цезар казал на гръцки „και συ, τεkνον?“ („kai su, tecnon“, „дори ти, дете мое?“) (De Vita Caesarum, Liber I Divus Iulius, LXXXII).

След като Цезар е убит, на Брут и останалите заговорници не се удава да увлекат подире си и народа. След погребението на Цезар тълпата се втурва с факли към домовете на Брут и Касий. Същата година Марк Антоний убеждава римляните да прогонят убийците на Цезар. На следващата година самият Марк Антоний тръгва с легионите си да прогони от Модена Децим Брут и го убива. В битката при Филипи Брут, въпреки че първоначално побеждава Октавиан, в крайна сметка е победен и се самоубива.

Брут е женен за Порция Катона, дъщерята на Катон Млади, която е и негова първа братовчедка. С нея имат един син, който умира през 43 пр.н.е.

Мраморен бюст на Марк Юний Брут в Капитолийския музей в Рим на скулптора Карло Броги (1850 – 1925)

Родословно дърво[редактиране на кода]

Легенда:

  • (1) - първа съпруга / първи съпруг
  • (2) - втора съпруга / втори съпруг
  • x - убиец на Цезар


Салония (2)
 
Катон Стари
 
Лициния (1)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон Салониан
 
 
 
Марк Порций Катон Лициниан
 
Марк Ливий Друз
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон (2)
 
Ливия Друза
 
Квинт Сервилий Цепион Млади(1)
 
Марк Ливий Друз
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атилия (1)
 
Катон Млади
 
 
 
 
 
 
Марк Ливий Друз Клавдиан, осиновен син
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Брут (1)
 
Сервилия Цепиона
 
Децим Юний Силан (2)
 
 
Сервилия Младша
 
Квинт Сервилий Цепион
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Порция Катона
 
Марк Юний Брут x
 
Юния Прима
 
 
 
Юния Терция
 
Гай Касий Лонгин x
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон (II)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юния Секунда
 
Марк Емилий Лепид (триумвир)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Потомка на Помпей Велики и Луций Корнелий Сула
 
Лепид Младши
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маний Емилий Лепид
 
 
Емилия Лепида II

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б journals.openedition.org
  2. а б в г д е M. Iunius (53) M. f. Brutus = Q. Servilius Caepio Brutus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 1973 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 3870 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 3963 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. 3973 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  7. 3901 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  8. 3890 // Посетен на 10 юни 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]