Мастино II дела Скала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мастино II делла Скала)
Мастино II дела Скала
господар на Верона и Виченца
Статуя на Мастино II дела Скала в кастело Кастелвечио във Верона
Лични данни
Роден
1308 г.
Починал
3 юни 1351 г. (43 г.)
Други титлигосподар на Падуа, господар на Парма, господар на Бреша, господар на Лука
Семейство
ДинастияСкалиджери
БащаАлбоино I дела Скала
МайкаБеатриче
БракТадеа да Карара от Падуа
ПотомциБеатриче (Реджина) дела Скала
Кангранде II дела Скала
Паоло
Кансиньорио дела Скала
Алталуна дела Скала
Верде дела Скала
Веронезе дела Скала
Джакомо Трисино
Гулиелмо дела Скала
Извънбр.:
Тебалдо
Френяно дела Скала
Аймонте
Пиетро
Джовани
Мастино II дела Скала в Общомедия
Статуя на Мастино II дела Скала в кастело Кастелвечио във Верона

Мастино II дела Скала (на италиански: Mastino II della Scala, * 1308, † 4 юни 1351 във Верона) от род дела Скала е господар на Верона и Виченца (1329 – 1351), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347). Той е от 1329 г. сърегент с по-големия му брат Алберто II дела Скала (1306 – 1352).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на Албоино I дела Скала († 1311) и втората му съпруга му Беатриче, дъщеря на Гиберто III да Кореджо и Елена от Маласпина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мастино последва чичо си Франческо (Кангранде I) дела Скала (1311 – 1329). Мастино II и брат му Алберто II са най-богатите и могъщи владетели по това време. Мастино е политически по-активен. През 1332 г. те завладяват Бреша, получават Парма (1335) и Лука (1339). През 1337 г. против тях се образува силен съюз: Флоренция, Венеция, Висконтите, Есте и Гонзага. След тригодишна война на Дела Скала остават отново само Верона и Виченца.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1323 за Тадеа да Карара от Падуа, дъщеря на Якопо I, господар на Падуа, и на съпругата му Елизабета Градениго, патриция на Венеция, от кояо има пет сина и три дъщери:

Той има и пет извънбрачни сина:

  • Тебалдо дела Скала († сл. 1380), ∞ за Катерина Алдригето
  • Френяно дела Скала († 25 февруари 1354 във Верона, обезглавен), претендент за трона на Верона
  • Аймонте дела Скала († 1394), приор на Сан Джорджо ин Бадия от 1370, приор във Верона
  • Пиетро дела Скала († ок. 1393), епископ на Верона (1350 – 1387), свален, епископ на Лоди (1388 – 1390), свален
  • Джовани дела Скала.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • G. M. Varanini: Gli Scaligeri 1277 – 1387, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 1988.
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Scaligeri di Verona, Torino, 1835

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]