Маха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франсиско Гоя, „Облечената маха

Ма̀хо (на испански: majo, м. р.), ма̀ха (на испански: maja, ж. р.), също маноло и манола, са испански граждани от простолюдието през XVIII—XIX в., отличаващи се с изтънченото си облекло и чувство за стил както в облеклото, така и маниерите, но и с дръзкото си поведение.[1]

Едуар Мане, „Юноша в костюм на махо“

Били са любим обект за рисуване на Франсиско Гоя.

Социално положение[редактиране | редактиране на кода]

Majos и техните приятелки majas са представители на по-ниските слоеве на обществото. Идват от средите на обеднели провинциалисти, жители мадридските предградия.

Разхождаща се пред очите на минувачите двойка махос, фрагмент от картината „Разходка по Андалузия“ Ф. Гоя, 1777, Бордо
Ескиз на театрален костюм на Фигаро (истински испански „денди“) за постановката на операта на РосиниСевилският бръснар

Предизвикателно облечените majos „гледали отвисоко“ не само на своите съседи, но и с целите си вид и маниери на поведение подчертавали своето най-дълбоко презрение към мадридското общество като цяло. Обичайна картина било, гордеейки се с начина си на обличане, надменният махо с важен вид да крачи насред улицата, загърнат в дълъг плащ и предизвикателно да пуши голяма черна пура.

Техните жени, махите, също се отличавали сред тълпата с облеклото, с начина си на поведение и с чувството си за собствено достойнство. Маха е популярна фигура, образът на която, зароден в Андалусия, с течение на времето започва да се възприема като квинтесенция на испанката изобщо. В нея се съчетават романтизъм, живописност, а също силен националистичен компонент, благодарение на който даденият стил на обличане намира адепти във всички слоеве на обществото[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]