Мегантереони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мегантереони
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
подсемейство:Саблезъби котки (†Machairodontinae)
род:Мегантереони (†Megantereon)
Научно наименование
Croizet & Jobert, 1828
Мегантереони в Общомедия
[ редактиране ]

Мегантереоните[1] (Megantereon) са измрял род саблезъби котки, вероятно предшественици на Саблезъбите тигри (Smilodon). Техни фосили са намерени в Северна Америка, Евразия и Африка.

Най-древните потвърдени находки на Мегантереон са от Северна Америка и са на възраст около 4,5 млн. години. Тези от Африка са на около 3 – 3,5 милиона години, а от Азия – на около 2 – 2,5 млн. години. Най-съвременните останки са открити във Франция и са на по-малко от 2,5 млн. години. Там е открит и единственият пълен скелет на Мегантереон. Поради тази причина се предполага, че Мегантереоните произхождат от Северна Америка. Въпреки това, за последните открития на фрагментарни фосили от Кения и Чад, които са на възраст около 5,7 – 7 милиона години, се предполага, че са от Мегантереон. Ако това се окаже вярно, те ще бъдат най-старите вкаменелости на Мегантереон в света. По-нови открития сочат, че Мегантереоните вероятно произхождат от късния Миоцен на Африка.[2]

През 1993 г. в България, сред развалините от ранно-плейстоценска пещера Карната дупка, край Вършец, от проф. Златозар Боев е намерен почти цял череп с долна получелюст на мегантереон, която през 2006 г. той определя таксономично като Megantereon cultridens. Възрастта ѝ е на около 2,3 – 2,5 млн. години и се съхранява в Националния природонаучен музей при БАН.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мегантереоните са били с размери на съвременен голям ягуар (около 1,2 m[1]), но малко по-тежки. Имали са набити предни крайници и големи мускули на шията, предназначени да осигурят мощна и здрава захапка. Най-големите екземпляри са открити в Индия и са тежали около 90 – 150 кг, а най-малките – в Африка и Европа, и са били с тегло само 60 – 70 кг.[3]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Боев, З. Открити са първите находки от мегантереон в България – Новости. София, БАН, 3 (43), 2007. с. 3 – 4.[неработеща препратка]
  2. De Bonis, L., Peigne, S., Mackaye, H. T., Likius, A., Vignaud, P., Brunet, M. (2010). New sabre-toothed cats in the Late Miocene of Toros Menalla (Chad). Systematic palaeontology (Vertebrate palaeontology) Comptes Rendus Palevol 9, 221 – 227.
  3. B. M. Navarro and P. Palmqvist: Presence of the African Machairodont Megantereon whitei (Broom, 1937) (Felidae, Carnivora, Mammalia) in the Lower Pleistocene Site of Venta Micena (Orce, Granada, Spain), with some Considerations on the Origin, Evolution and Dispersal of the Genus. Journal of Archaeological Science (1995) 22, 569 – 582.