Мека

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мека
на арабски: مكّة المكرمة
— град —
21.4225° с. ш. 39.8261° и. д.
Мека
Страна Саудитска Арабия
ПровинцияМека
Площ850 km²
Надм. височина277 m
Население2 042 000 души (2020)
2402 души/km²
КметОсама ал-Бар
Телефонен код+966 – 2
Официален сайтwww.holymakkah.gov.sa
Мека в Общомедия

Мека ал-мукаррама или само Мека (на арабски: مكة المكرمة, Макка ал-мукаррама) е свещен мюсюлмански град в Саудитска Арабия. Населението му е 2 042 000 жители според данни от 2020 г. По този начин градът е на трето място по население в страната.

Стотици хиляди мюсюлмани отиват в Мека всяка година. Най-важният обект в града е храмът Кааба, смятан от мюсюлманите за първия храм на земята. Той се намира в двора на Масджид ал-Харам (Свещената джамия), наричана още Голямата джамия и в него е вграден Черният камък. Всеки мюсюлманин е длъжен поне веднъж в живота си, ако има физическата и финансова възможност, да посети свещената джамия на Аллах в Мека – това е ежегодният Хадж.

Ислямът има няколко свещени града – Мека, Медина и Йерусалим, но най-свято е родното място на Мохамед, мястото, от където идва Ислямът като религия. Пророкът се преселва (хиджра) от там и се премества в Медина през 622 година. Както и в Медина, в Мека могат да влизат само мюсюлмани. Градът е известен и с това, че мюсюлманите се кланят пред Аллах винаги в посока към Кааба в Мека. Поради големите маси поклонници, които посещават града всяка година, името му е станало нарицателно за място, към което се стремят и събират много хора.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е Птолемей да е споменал Мека под името Макораба през 2 век.[2] Археолозите не са открили по-ранни надписи и споменавания относно Мека, въпреки че съседните градове и кралства са добре документирани.

Към 5 век Кааба е място за почитане на арабските езически божества. Най-важното божество в Мека било Хубал, което е издигнато по нареждане на Курейшите и остава в Кааба до 7 век.[3][4]

През 5 век Курейшите превземат Мека и стават изкусни търговци. През 6 век те се включват в доходната търговия с подправки, след като войни на други места изместват пътя на подправките през Арабския полуостров. През 575 година Сасанидското царство се притича на помощ на Мека и спасява града от нападение на Царство Аксум, водено от своя християнски лидер Абраха. Арабските племена помолили персийския цар Хосров I Ануширван за помощ и той пристигнал в Мека с пехота и флота от кораби. Персийската намеса попречили на християнството да се разпространи в региона на Мека и Мохамед, който тогава бил на 6 години, и съгражданите му „не израснали под кръста“.[5]

Към средата на 6 век в северна Арабия съществуват три големи града – всичките по крайбрежието на Червено море в обитаемата зона между морето и пустинята. В тази област, известна като Хиджаз, са разположени и трите града, като и трите се формират около оазиси, където е налична вода. В центъра на Хиджаз се намира Ясриб, по-късно преименуван на Медина (от „Мадинатун Наби“ – „Града на Пророка“). На 250 км южно от Ясриб се намира планинският град Таиф, северозападно от който се намира Мека. Въпреки че земята около Мека е напълно безплодна, той е най-богатият от трите града благодарение на обилието от вода, бликащо от извора Замзам и разположението му на основните кервански маршрути.[6]

Оскъдните ресурси водят до постоянни пререкания и войни между арабските племена, но веднъж в годината те обявяват примирие и се стичат в Мека на ежегодното поклонение. До 7 век целта на пътуването е да се принесат жертви на божествата и да се пие вода от извора Замзам. Но освен това, тогава се отсъждат споровете, изглаждат се различията и се търгува на Меканския панаир. Тези ежегодни събития дават на племената чувство за обща идентичност и поставят Мека във фокуса на Арабския полуостров.[7]

Камилските кервани, които според традицията са измислени от прадядото на Мохамед, са основен фактор за развитата икономика на Мека. Подписани са мирни договори с местните номадски племена, които доставят стоки като кожа, жива стока и метали от местните планини, които меканците продават в Сирия и Ирак.[8] Изворният материал показва, че през Мека е възможно да са преминавали стоки и от други континенти. Стоки от Африка и Далечния изток минавали оттук на път за Сирия, включително подправки, кожи, лекарства, дрехи и роби, а при препродаването им меканските търговци получавали пари, оръжия, зърно и вино, които на свой ред доставяли из останалата част на Арабия. Меканските първенци подписали мирни споразумения както с Византийската империя, така и с бедуините и се споразумели за безопасното преминава на керваните им и правото на паша и водопой. По този начин Мека става център на един вид конфедерация на арабските племена – факт, който отчасти се дължи на западането на другите регионални сили.[7]

Традиция[редактиране | редактиране на кода]

Според ислямската традиция, историята на Мека започва с Ибрахим, който построил Кааба с помощта на по-възрастния си син Исмаил около 2000 г. пр.н.е. Според историята, Исмаил и неговата майка Хаджар се заселили тук, когато Исмаил бил още кърмаче, а майка му по чудотворен начин открила извора Замзам, след което се образувал оазис. Покрай оазиса се заселили хора, а когато Исмаил отрасъл, Ибрахим и Исмаил възстановили храма Кааба, който бил построен тук още от самото съществуване на човечеството, но впоследствие западнал. Според ислямската традиция Мека е и мястото, на което се срещнали Адам и Хава, след като били прогонени от Рая.[9][10]

Мохамед и завоюването на Мека[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие и предмодерен период[редактиране | редактиране на кода]

Въстание на Шариф-и Мека[редактиране | редактиране на кода]

Саудитска Арабия[редактиране | редактиране на кода]

Разрушаване на ислямски паметници[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Мека се извисява на 277 метра надморска височина и отстои на около 80 km от Червено море. Централната част на града е разположена в планински коридор, който често се нарича котловината на Мека. Районът включва долините Ал Таним, Абкар и Баках. Географският център на Мека е районът около Масджид ал-Харам, който де факто включва по-голямата част от Стария град. Главните пътища в Мека преминават в близост до джамията както следва – Ал Муда'х и Сук ал-Лаял северно разположение и Ас-Сук Асагир с южно разположение. Попадайки под властта на саудитските араби градът се разраства във всички посоки, а голяма част от стария е разрушена, за да освободи място за нови пътища и постройки. Общата площ на метрополен регион Мека възлиза на около 1200km2.

Климатът е пустинен и се характеризира с високи температурит през цялата година. Зимите са по-топли откъдето и да е другаде в страната, а температурите варират между 17 °C през нощта до 25 °C през деня. Летата са изключително горещи; дневните температури често надхвърлят 40 °C на сянка, а вечер падат до едва 30 °C. Дъждовете са редки и в повечето случаи слаби; повечето валежи падат в периода ноември – януари. Въпреки това в историята на Мека са документирани редица наводнения, като последното най-значително е от 1942. В наши дни градът се захранва с вода чрез сложна водноснабдителна система, която използва както локалните подпочвени води, така и намиращи се наблизо извори.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Централна улица в Мека

Мека се управлява от едноименната община, чийто управленски орган е общински съвет, състоящ се от 14 съветници, избрани от местните жители и кмет (наречен амир), определен от централната власт. Настоящият кмет е Осама ал-Бар.

Мека е столица и на едноименната провинция, в която попада и Джеда. От 2000 до 2007 година губернатор е принц Абдул Маджид бин Абдул Азиз, но от 16 май 2007 година поста заема принц Халид ал-Фейсал.

Мека е разделена на десет района, като всеки един от тези райони се дели на квартали:

  • Аджяд
  • Ташария
  • Маабда
  • Азизия
  • Мисфалах
  • Утайбия
  • Шокия
  • Газб
  • Умрах
  • Бахра

Климат[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от другите саудитски градове, в Мека температурите остават сравнително високи и през нощта. Температурата може да варира от 17 °C през нощта до 25 °C след обед. Летните температури са много високи и надвишават 40 °C след обед и падат до 30 °C през вечерта. Обикновено дъжд в Мека пада между ноември и януари и то на малки количества.

  Климатични данни за Мека 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 37,0 38,3 42,0 44,7 49,4 49,4 49,8 49,6 49,4 46,8 40,8 37,8 49,8
Средни максимални температури (°C) 30,2 31,4 34,6 38,5 41,9 43,7 42,8 42,7 42,7 39,9 35,0 31,8 43,7
Средни температури (°C) 23,9 24,5 27,2 30,8 34,3 35,7 35,8 35,6 35,0 32,1 28,3 25,5 30,7
Средни минимални температури (°C) 18,6 18,9 21,0 24,3 27,5 28,3 29,0 29,3 28,8 25,8 22,9 20,2 18,9
Абсолютни минимални температури (°C) 11,0 10,0 13,0 15,6 20,3 22,0 23,4 23,4 22,0 18,0 16,4 12,4 10,0
Средни месечни валежи (mm) 20,6 1,4 6,2 11,6 0,6 0,0 1,5 5,6 5,3 14,2 21,7 21,4 110,1
Средно брой дни с валежи 4.1 0.9 2.0 1.9 0.7 0.0 0.2 1.6 2.3 1.9 3.9 3.6 23.1
Източник: [11]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Жители на Мека

Мека е третият по население град в Саудитска Арабия като към 2007 то възлиза на почти 1,7 милиона души. Метрополният регион обхваща над 2,5 милиона души или около 10% от населението на страната. През 1965 в Мека са живеели 185 хиляди души, но след петролния бум довел до съществен икономически прогрес, броят на жителите расте постоянно. Мнозинството от живеещите в града са саудитски араби или араби от други държави. Въпреки това през последните години Мека се е превърнал в притегателен център за мюсюлмани от цял свят, като най-значителен брой имигранти пристигат от Източна Азия, Близкия изток и Магреба. Постоянното население на Мека, което не е от Саудитска Арабия възлиза на почти 25% от населението на града. По време на Хадж в Мека пристигат над 5 милиона поклонника, но дори извън традиционния месец за посещение в града пристигат над половин милион души.

Езикът използван в администрацията, медиите, образователната система и за религиозни нужди е стандартният арабски. Въпреки това в ежедневието масово се използва местната му форма, наричана хиджазиски арабски, която реално се владее от всички жители на Хиджазиския регион. Поради големият брой имигранти е напълно възможно да се чуят и други диалектни форми на арабския.

Според Саудитското законодателство не-мюсюлмани нямат право да влизат в града, което чисто технически прави населението на Мека и Медина 100% мюсюлманско. Преобладаващ е уахабитският ислям, но има и представители на всички верски течения в исляма, като най-много са шиитите.

Повечето семейства в Мека се състоят от пет души, а семействата с повече от 8 члена са не повече от 4% от всички домакинства. Мнозинството от семейни двойки в града имат не повече от 2 деца. Около 75% от всички семейства в Мека имат между двама и седем члена. Около 51% живеят под наем, а 46% притежават собствени домове. Средната квадратура на жилище 170 m², като 65% от целия жилищен фонд в града е квадратура между 100 m² и 200 m². По-малко от 15% живеят в жилища с площ надхвърляща 300 m². Около 76% от населението на Мека има пряк достъп до вода, а останалите 24% се захранват чрез кладенци или изкуствени водоеми.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Местната икономика е силно зависима от годишния приток на поклонници. Икономиката задвижвана от Хаджа, всъщност спомага не само за развитието на Мека, но и за икономическия прогрес в районите Хиджаз и Нажд. В исторически план най-ефикасният начин за вкарване на пари в хазната е било таскуването на поклонниците, но през 1972 то е окончателно отменено. В наши дни почти всички приходи са от дейности извършвани в сферата на услугите. В Мека съществуват ограничен брой заводи, които се занимават с производството на дрехи и текстил, мебелировка и посуда, но нито едно от тях не играе особена роля в националната икономика, която е почти изцяло базирана на износа на петрол. Повечето частни предприятия в града са пряко обвързани със сферата на услугите или с производството на стоки, които се пласират по времето на Хадж.

Икономическият подем през последните няколко десетилетия е почти изцяло променил облика на Мека, която се е превърнала в модерен град с множество хотели, небостъргачи и търговски центрове. Подобряването на транспорта позволява на всяка следваща година все повече поклонници да пристигат на Хадж, което води до по-високи приходи за града. Мека е сред четирите най-бързо увеличаващи се по население градове в Саудитска Арабия, поради което активно се развива строителството и се подобрява местната инфраструктура.

Мека директно се обслужва от Източно летище Мека, но то е прекалено малко, за да поеме огромния наплив от пристигащи и заминаващи поклонници. Поради тази причина почти всички международни полети се обслужват от Международно летище Крал Абдул Азиз в Джида, където се намира и най-близкото пристанище. В Мека няма надземен градски транспорт и единственият начин за придвижване в града е чрез автомобил (собствен, нает или такси). На 13 ноември 2010 в града е открита първата от общо пет метролинии, която се движи по традиционния маршрут на поклонниците. Останалите четири ще бъдат за удобство на жителите на Мека.

Хадж[редактиране | редактиране на кода]

Поклонничеството в Мека привлича милиони мюсюлмани от цял свят. В Мека се извършват два вида поклонение – хадж и умра.

Хаджът, голямото поклонение, се извършва веднъж годишно в Мека и в околните места. По време на хадж няколко милиона души от различни етноси, националности и раси се молят в унисон. Всеки пълнолетен нормален мъж с финансови и физически възможности да пътува е длъжен веднъж в живота си да извърши поклонението хадж.

Умра е по-малкото поклонение, което може да бъде извършено по всяко време. То не е задължително, но в Корана се препоръчва и то да бъде извършвано.[12]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Меканската култура е силно повлияна от големия брой поклонници, които пристигат всяка година и поради това притежава богата култура. Местните говорят хиджазкия диалект на арабския език, но из града могат да бъдат чути езици от целия мюсюлмански свят.

В резултат на големия брой поклонници, които пристигат всяка година (а някои остават и за постоянно), Мека се е превърнал в най-разнообразния град в мюсюлманския свят. За разлика от централносаудитския регион Неджд, според Ню Йорк Таймс Мека се е превърнал в „поразителен оазис“ на свободната мисъл и диалога, а също така и на „невероятен либерализъм“ с меканците, виждайки себе си като „крепост срещу пълзящия екстремизъм в останалата част от мюсюлманския диалог“.[13]

Първата преса е донесена в града от османкия валия Осман Нури паша през 1885 година. След независимостта на Саудитска Арабия тя е използвана за печатане на официалния градски вестник ал-Кибла. След това саудитският режим започва да печата и държавния вестник Ум ал-Кура. Оттогава насам в града са доставени още преси и са усвоени нови техники за печат от региона на Близкия изток.[14] Освен това, в града днес са достъпни и много други вестници, както и телевизии и радиостанции.

Преди модерния период най-честите спортни прояви в града са импровизирани състезания по борба и надбягвания.[14] Днес футболът е най-популярния спорт в града, като в Мека е базиран най-старият футболен отбор в Саудитска Арабия – ал-Уахда ФК. Най-големият стадион в града е с капацитет 38 000 зрители.[15]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Мека се намира Масджид ал-Харам (Свещената джамия) – най-голямата джамия в света. Джамията е построена около Кааба – древен храм, в чиято посока мюсюлманите от цял свят се обръщат по време на задължителните молитви.[16] Поради особената почит на уахабитите към исторически и религиозни сгради, те не се поддържат и експлоатират, което оказва негативно влияние върху историческото и културно наследство на града – днес са останали едва няколко сгради от последните 1500 години.[17]

Днес градът се разраства постоянно и към момента край Свещената джамия се строи 601-метровият небостъргач Абрадж Ал Байт, заедно с още седем сгради с височина от 240 до 485 метра.[18] Но за да бъдат построени сградите е унищожена османската крепост Аджяд, което довежда до недоволството на Турция.[19]

В Мека се намира и прословутият извор Замзам, а в планината Джабал ал-Нур край града се намира пещерата Хира, в която според ислямската традиция, Мохамед е получил първото си небесно откровение.[20]

Панорама от Масждид ал-Харам
Панорама от Масждид ал-Харам

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Образованието в Мека започва да се развива още по време на Османската империя и продължава своето развитие и след създаването на Саудитска Арабия. Първият сериозен опит за повишаване нивото на образование е направен през 1911 – 1912 година, когато един търговец на име Мухаммад Али Зайнал Рида основава медресе на стойност 400 000 британски лири.[14]

В модерни времена образователната система в Мека се състои от много училища за момчета и момичета. Към 2005 година в града има 532 частни и държавни училища за момчета и 681 частни и държавни училища за момичета.[21] Езикът на преподаване е арабски, но сериозно се набляга на английския като втори език, въпреки че в някои частни училища се използва единствено английския. В частните училища освен това е позволено смесване на момчетата и момичетата. В града съществува само един ВУЗ. Университетът Умм ал-Кура започва като колеж през 1949 година и става университет през 1979 година.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 година Мека се превръща във важно място за палеонтологията с откриването на фосил на примат, обитавал региона на Червено море преди 28 – 29 милиона години.[22]

Комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Още крал Абдул Азиз ал-Сауд набляга на телекомуникациите. По време на крал Али бин Хусейн в града има 20 телефонни линии, а през 1936 година те вече са 450, което по това време е повече от половината телефонни линии в цялата държава. По това време телефонните линии са свързани до Джеда и до Таиф, но не и до столицата Риад. Към 1985 година Мека, заедно с другите саудитски градове, е оборудван с най-модерната телекомуникационна апаратура за времето си.[14]

В региона на Мека са установени радио комуникации скоро след основаването на Саудитска Арабия. През 1929 година са монтирани безжични станции в градовете от региона, създавайки радио мрежа, която заработва през 1932 година. Скоро след Втората световна война мрежата е модернизирана и разширена. Оттогава насам радио мрежата се използва за организиране и насочване на хаджиите до днес. Мрежата се използва за тази цел за първи път през 1950 година по време на Деня на Арафат и употребата ѝ се увеличава до 1957 година, когато Радио Мека става най-мощната станция в Близкия изток с мощност на предавателя от 50 kW. По-късно мощността е увеличена на 450 kW. Първоначално по радиото не се излъчва музика, но постепенно тази практика навлиза в станциите.[14]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Основната транспортна инфраструктура в града е предвидена за поклонниците. Край града има само едно малко летище, което не се използва от авиолиниите. Мнозинството хаджии пристигат в града от летището и пристанището в Джеда и Риад. В града няма установен градски транспорт и единственият възможен начин за придвижване е с частен автомобил или с такси. На 13 ноември 2010 година в града е пуснато метро с дължина 18,1 км и 15 спирки, като за в бъдеще се предвижда метрото да бъде разширено до пет линии и да свързва града с Джеда и с планираната влакова високоскоростна линия до Медина.[23][24]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мека

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ mecca // Answers.com. Посетен на 22 април 2011. (на английски)
  2. ↑ P. Crone, Meccan Trade and the Rise of Islam, p134-135.
  3. ↑ Hawting, p. 44
  4. ↑ Islamic World, p. 20
  5. ↑ S. Wise Bauer. The history of the medieval world: from the conversion of Constantine to the First Crusade. W. W. Norton & Company, 2010. с. 243.
  6. ↑ Islamic World, p. 13
  7. ↑ а б Lapidus, Ira. History of Islamic Societies, pp. 16 – 17
  8. ↑ Islamic World, pp. 17 – 18
  9. ↑ Мурад, Самир. История на исляма, т.1. Карлсруе, Немска информационна служба за исляма, 2009. ISBN 978-3-940871-09-1. с. 79 – 84. Посетен на 23 април 2011. Архив на оригинала от 2012-10-21 в Wayback Machine.
  10. ↑ Лозанова, Галина. Сътворението в устната традиция на българите мюсюлмани. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-154-7. с. 142.
  11. ↑ Weather averages for Mecca // PME. Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 17 август 2009.
  12. ↑ What is Umrah?
  13. ↑ Fattah, Hassan M.Islamic Pilgrims Bring Cosmopolitan Air to Unlikely City Архив на оригинала от 2014-09-24 в Wayback Machine., New York Times. 20 януари 2005.
  14. ↑ а б в г д „Makka – The Modern City“, Encyclopaedia of Islam
  15. ↑ Asian Football Stadiums – Stadium King Abdul Aziz
  16. ↑ Orientation // Cgijeddah.com. Архивиран от оригинала на 2007-04-09. Посетен на 6 април 2010.
  17. ↑ 'The destruction of Mecca: Saudi hardliners are wiping out their own heritage', The Independnt, 6 август 2005, посетен на 17 януари 2011
  18. ↑ Kee Hua Chee. Going mega in Mecca // The Star (Malaysia), 4 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2010-12-06. Посетен на 27 декември 2010.
  19. ↑ Saudi government demolishes historic Ottoman castle
  20. ↑ www.witness-pioneer.org
  21. ↑ Statistical information department of the ministry of education:Statistical summary for education in Saudi Arabia Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine. (AR)
  22. ↑ Sample, Ian. Ape ancestors brought to life by fossil skull of 'Saadanius' primate // London, Guardian (UK), 14 юли 2010.
  23. ↑ Hajj pilgrims take the metro to Makkah // Railway Gazette International, 15 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 2010-12-03. Посетен на 2011-04-21.
  24. ↑ Mecca metro contracts signed // Railway Gazette International, 24 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2010-02-28. Посетен на 25 юни 2009.

Допълнително четиво[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мека&oldid=12032204“.