Ментешли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ментешли
Έλλη
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина8 m

Ментешли (на гръцки: Έλλη, Ели, до 1926 година Μεντεσελή, Ментесели[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония.[2][3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в Солунското поле, на самия десен бряг на Вардар, южно от Даутово (Елеуса) и северно от Саръчево (Валтохори), на пресечната точка на дървения мост на реката с коларския път Енидже Вардар - Солун.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Метешли е турско село в Солунска каза на Османската империя, което по-късно е превърнато в чифлик. В Ментешли е имало хан и мелница, които обслужвали и съседните селища.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ментешли брои 150 жители турци.[4]

При преброяването от 1905 година Ментешели наброява 150 души мюсюлмански жители.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ментешели има 25 къщи турци.[5] Турското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Ели. В 1928 година Ментешли е представено като бежанско село с 45 бежански семейства и 205 жители бежанци.[6] До 1920 година е към община Кърджалиево, от 1920 до 1928 година - към община Куфалово, а след 1928 година - към Илиджиево.[7] В 1926 година е прекръстено на Ели, но в 1930 година жителите му го напускат и се заселват в Даутово (Елеуса).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μικρό Μοναστήρι // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  3. а б в г Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 48. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Δήμος Κουφαλίων[неработеща препратка]