Метацентър
Метацентър (от на гръцки: μετα – през и на латински: centrum – средоточие) – център на кривата на траекторията, по която се премества център на величината в процеса на накланяне на съда.
При малки наклони на съда (примерно, до 10 градуса) метацентърът може да се приеме за неподвижен докато при големи наклони метацентърът започва да се премества.
Височината на метацентъра над центъра на тежестта на съда се нарича метацентрична височина.
В „Теория на кораба“ има два метацентра:
- при накланяне на съда по напречната плоскост (крен), метацентърът е напречен, или малък.
- при накланяне на съда по надлъжната плоскост (диферент) – надлъжен, или голям.
На практика съдът се накланя и по двете плоскости и ако в този случай се определи метацентъра, то той ще лежи над напречния, но под надлъжния. От тази гледна точка метацентричните височини, разглеждани в теорията, са пределни.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Справочник по теории корабля: В трёх томах. Том 2. Статика судов. Качка судов / под ред. Я. И. Войткунского. – Л.: Судостроение, 1985. – 440 с.
- Семенов-Тян-Шанский В. В. Статика и динамика корабля. Л. Судостроение, 1973
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Метацентр“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |