Мехмед Емин Али паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мехмед Емин Али паша
велик везир на Османската империя
Роден
Починал
ПогребанИстанбул, Турция
Семейство
Подпис
Мехмед Емин Али паша в Общомедия

Мехмед Емин Али (Аали) паша (на турски: Mehmed Emin Âli Paşa; 1815 – 1871), известен също като Али паша и Мехмед Емин, е османски държавник и велик везир на Османската империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейството на държавен служител в Цариград. Перфектното владеене на френски език бързо го издига в дипломатическата кариера, в началото като преводач, а после и като секретар на посолството във Виена. През 1840 е министър за външните работи, а след това работи 3 години като посланик в Лондон.

Заема валийски постове в империята. През февруари 1840 година наследява Мехмед Хасиб паша като валия на Солунския еялет и остава на поста до юли 1840 година. Едновременно с това е валия и в Трикала.[1][2]

Няколко пъти бил министър, посланик и велик везир. Председател на танзиматския съвет, един от създателите на Хатихумаюна. Бил най-добрият познавач на българския въпрос.

През 1869 г. като велик везир натоварил Гаврил Кръстевич да изработи проект за ферман за учредяване на Българската екзархия – по негово време това става чрез фермана от 1870 година, чийто автор е Али паша.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. World Statesmen – Greece
  2. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 93.
Мехмед Хасиб паша солунски валия
(февруари 1840 – юли 1840)
Йомер паша Къзълхисарлъ
? трикалски валия
(февруари 1840 – юли 1840)
Намик паша