Население на света

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Населението на света е общият брой хора, който живее на Земята в точно определен момент. По данни на ООН, през ноември 2022 г. населението на Земята достигна осем милиарда души.[1]

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че в периода 300 – 400 г. в Източната и Западната част на Римската империя са живеели около 50 милиона души.[2]

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Оценки на населението в периода 10 000 пр.н.е.–2000 г. Оценки за дяла на населението по контитенти в периода 1750 – 2005 г.
Оценки на населението в периода 10 000 пр.н.е.–2000 г.
Оценки за дяла на населението по контитенти в периода 1750 – 2005 г.
Страни по численост на населението.

Хронология на оценки за числеността на населението, по континенти и региони (в млн. души):[3][4]

  • Данните в периода 1750 – 1900 г. са от доклада на ООН – „Светът на шест милиарда“.[5]
  • Данните в периода 1950 – 2015 г. са от информационния списък на ООН.[6]
Година Свят
Африка

Азия

Европа

Латинска
Америка
*

Северна
Америка
*

Океания
70000 пр.н.е. под 0.015
10000 пр.н.е. 1
9000 пр.н.е. 3
8000 пр.н.е. 5
7000 пр.н.е. 7
6000 пр.н.е. 10
5000 пр.н.е. 15
4000 пр.н.е. 20
3000 пр.н.е. 25
2000 пр.н.е. 35
1000 пр.н.е. 50 7 33 9
500 пр.н.е. 100 14 66 16
1 200 23 141 28
1000 400 70 269 50 8 1 2
1500 458 86 243 84 39 3 3
1600 580 114 339 111 10 3 3
1700 682 106 436 125 10 2 3
1750 791 106 502 163 16 2 2
1800 978 107 635 203 24 7 2
1850 1262 111 809 276 38 26 2
1900 1650 133 947 408 74 82 6
1950 2525 229 1394 549 169 172 12.7
1955 2758 254 1534 577 193 187 14.2
1960 3018 285 1687 606 221 204 15.8
1965 3322 322 1875 635 254 219 17.5
1970 3682 366 2120 657 288 231 19.7
1975 4061 416 2378 677 326 242 21.5
1980 4440 478 2626 694 365 254 23.0
1985 4853 550 2897 708 406 267 24.9
1990 5310 632 3202 721 447 281 27.0
1995 5735 720 3475 728 487 296 29.1
2000 6127 814 3714 726 527 314 31.1
2005 6520 920 3945 729 564 329 33.4
2010 6930 1044 4170 735 600 344 36.4
2015 7349 1186 4393 738 634 358 39.3
Година Свят Африка Азия Европа Латинска
Америка*
Северна
Америка*
Океания

* Северна Америка включва Канада, САЩ, Гренландия, Бермудските острови и Сен Пиер и Микелон. Латинска Америка включва Централна Америка, страните от Карибския басейн и Южна Америка.

15 най-населени страни[редактиране | редактиране на кода]

Дял на най-големите по численост държави от общото население.

Приблизително 4,3 милиарда души, което е 2/3 от населението на света, живеят в едва 15 от всички 222 държави. Ако населението на всички страни в Европейския съюз се събере се получава общодържавно обединение от 494 милиона души или 7,3% от световното население през 2006, което би наредило ЕС на трето място в света след Китай и Индия.

Държава[7] Население
(милиони)
Процент
(от световното)
 Китай 1,347 19,17%
 Индия 1,210 17,22%
 САЩ 314 4,47%
 Индонезия 237 3,38%
 Бразилия 192 2,74%
 Пакистан 180 2,56%
 Нигерия 166 2,37%
 Бангладеш 152 2,17%
 Русия 143 2,04%
 Япония 127 1,81%
 Мексико 112 1,60%
 Филипини 92 1,31%
 Виетнам 87 1,25%
 Етиопия 84 1,20%
 Египет 82 1,17%
Общо 4,525 65,06%

Оценки и прогнози[редактиране | редактиране на кода]

Прогноза за населението на света, направена през 2004 г. от ООН. Възможни варианти. (500 – 2150 г.) Прогноза за населението на света, направена през 2004 г. от ООН. Възможни варианти. (1800 – 2100 г.)
Прогноза за населението на света, направена през 2004 г. от ООН. Възможни варианти. (500 – 2150 г.)
Прогноза за населението на света, направена през 2004 г. от ООН. Възможни варианти. (1800 – 2100 г.)
Оценки и прогнози на населението по континенти в периода 1950 – 2100 г., извършени от ООН. Оценки и прогнози на населението по континенти в периода 1950 – 2050 г., извършени от ООН.
Оценки и прогнози на населението по континенти в периода 1950 – 2100 г., извършени от ООН.
Оценки и прогнози на населението по континенти в периода 1950 – 2050 г., извършени от ООН.

По-долу са поместени таблици с историческия брой на световното население и очаквания му брой за идващите години. Наличността на достоверна информация за населението преди години варира според регионите.

Хронология на оценки за числеността на населението по региони, и прогнози на ООН за повишаването му (в млн. души):[8]

Регион 1500 1600 1700 1750 1800 1850 1900 1950 1999 2050 2150
Свят 585 660 710 791 978 1262 1650 2521 5978 8909 9746
Африка 86 114 106 106 107 111 133 221 767 1766 2308
Азия 282 350 411 502 635 809 947 1402 3634 5268 5561
Европа 168 170 178 163 203 276 408 547 729 628 517
Латинска Америка * 40 20 10 16 24 38 74 167 511 809 912
Северна Америка * 6 3 2 2 7 26 82 172 312 433 398
Океания 3 3 3 2 2 2 6 13 30 46 51

Хронология на оценки за дела на населението по региони, и прогнози на ООН за повишаването му (в проценти):[8]

Регион 1500 1600 1700 1750 1800 1850 1900 1950 1999 2050 2150
Свят 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100
Африка 14.7 17.3 14.9 13.4 10.9 8.8 8.1 8.8 12.8 19.8 23.7
Азия 48.2 53.0 57.9 63.5 64.9 64.1 57.4 55.6 60.8 59.1 57.1
Европа 28.7 25.8 25.1 20.6 20.8 21.9 24.7 21.7 12.2 7.0 5.3
Латинска Америка * 6.8 3.0 1.4 2.0 2.5 3.0 4.5 6.6 8.5 9.1 9.4
Северна Америка * 1.0 0.5 0.3 0.3 0.7 2.1 5.0 6.8 5.1 4.4 4.1
Океания 0.5 0.5 0.4 0.3 0.2 0.2 0.4 0.5 0.5 0.5 0.5

* Северна Америка включва Канада, САЩ, Гренландия, Бермудските острови и Сен Пиер и Микелон. Латинска Америка включва Централна Америка, страните от Карибския басейн и Южна Америка.

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Прираст на населението в света, по страни през 2016 г. (по численост). Прираст на населението в света през 2011 г., по страни (в проценти). Данни на CIA World Factbook.
Прираст на населението в света, по страни през 2016 г. (по численост).
Прираст на населението в света през 2011 г., по страни (в проценти). Данни на CIA World Factbook.
Оценки и прогнози на прираста на население в периода 1950 – 2050 г., извършени от Бюрото за преброяване на населението на САЩ Оценки и прогнози на темпа на прираст на числеността на населението през годините.
Оценки и прогнози на прираста на население в периода 1950 – 2050 г., извършени от Бюрото за преброяване на населението на САЩ
Оценки и прогнози на темпа на прираст на числеността на населението през годините.

Различните региони имат различни стойности на растежа на населението. Растежът на населението от 2000 до 2005 е както следва:

+237.771 милиона в Азия
+92.293 милиона в Африка
+38.052 милиона в Латинска Америка
+16.241 милиона в Северна Америка
+3.264 милиона в Европа
+1.955 милиона в Океания
+389.576 милиона в целия свят

През 20 век световното население се увеличава многократно спрямо всички предишни периоди, като основна причина за това е намаляването на смъртността в много страни благодарение на развитието на медицината и масираното увеличение на земеделската продукция чрез Зелената революция.[9][10]

През 2000 г. според ООН населението на света се увеличава годишно с 1,14% (или около 75 милиона души),[11] което е спад от 1987 г., когато населението се е увеличавало с 86 милиона всяка година. Към 2000 година на Земята е имало 10 пъти повече хора отколкото преди 300 години. Според изданието на ЦРУ „World Factbooks“ 2005 – 2006 всеки ден световното население се увеличава с 203 800 души.[12] В изданието от 2007 числото е коригирано на 211 090 души дневно.

Световният прираст от 1963 г. (когато е достигнат върха от 2,19%) насам постоянно намалява, но остава изключително висок в Близкия изток и Субсахарска Африка.[13]

В някои държави налице е отрицателният прираст на населението, особено в Централна и Източна Европа (основно заради изключително ниската раждаемост) и Южната част на Африка (поради големия брой смъртни случаи от СПИН). През следващото десетилетие се очаква Япония и Западна Европа да имат висок отрицателен прираст, поради раждаемост под минималните норми за естествена подмяна на населението.

Прирастата на населението, който надхвърля възможностите за изхранването на даден регион се нарича пренаселване. И обратното – райони, където населението е в пъти по-малко от икономическите му възможности се наричат безлюдни.

Според данни на ООН растежът на световното население рязко спада поради демографски преход. Според организацията през 2075 населението на Земята ще е вече 9,22 милиарда души.[14]

Положителен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Част от държавите с най-голям положителен прираст на населението:

Отрицателен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Част от държавите с най-голям отрицателен прираст на населението:

Държави с временен отрицателен прираст:

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост[редактиране | редактиране на кода]

Смъртност[редактиране | редактиране на кода]

Механичен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Гъстота на населението[редактиране | редактиране на кода]

Гъстота на населението в страните по света през 2017 г. (данни на ООН) Гъстота на населението по страни и региони.
Гъстота на населението в страните по света през 2017 г. (данни на ООН)
Гъстота на населението по страни и региони.

В Азия живеят над 60% от световното население или около 3,8 милиарда души. Само в Китай и Индия живеят съответно 20% и 17% от всички хора на Земята. Населението на Африка е 840 милиона или приблизително 12% от човечеството. На трето място е Европа със своите 710 милиона души, което отговаря на 11%. Северна Америка е дом на 514 милиона души (8%), Южна Америка на 371 милиона (5,3%), а Австралия на около 21 милиона.

Най-гъсто заселените региони на света са Индо-Гангската равнина, Великата китайска равнина, провинция Съчуан, Южна Япония, Бенелюкс и Рурската област, остров Ява, Централна Америка и американският мегаполис БосВаш.

Раси и етнически групи[редактиране | редактиране на кода]

Раси[редактиране | редактиране на кода]

Етнически групи[редактиране | редактиране на кода]

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Даоизъм[редактиране | редактиране на кода]

Оценки и прогнози[редактиране | редактиране на кода]


Прогнози на Бюрото за преброяване на населението на САЩ[15]
Година Население
(в милиарди)
2010 6.9
2020 7.7
2030 8.4
2040 9.0
2050 9.5

Трудно може да се прогнозира точният прираст на населението за следващите десетилетия. Раждаемостта постепенно спада спрямо средните си равнища, но значително варира в отделните държави (развити и развиващи се най-вече) и сред различните етнически групи. Смъртността може рязко да се промени поради болести, войни, глобални катастрофи или съществени подобрения в медицината. ООН редовно прави прогнози за развитието на населението, базирано на различни научни предположения. За последните десет години ООН постоянно коригира прогнозите си като в изданието от 14 май 2006 посочва, че към 2050 населението на света ще бъде около 9 милиарда.

Според последното издание на Бюрото за преброяване на населението на САЩ от 18 юни 2008 през 2050 година населението на света се очаква да бъде към 9,5 милиарда.

Други прогнози сочат, че увеличаването на населението на света ще достигне до окончателен застой, но не се знае кога и как. Предполага се, че към 2050 хората на Земята ще бъдат между 9 и 11 милиарда души и след това ще започнат да намаляват поради драстичното намаляване на раждаемостта[16]). Други сценарии за прираста на човечеството предполагат, че катаклизми породени от постоянната нужда от ресурси ще доведе до внезапен спад на населението поради пренаселване и недостиг на храна или дори да се стигне до хипотетичната световна катастрофа описана от Томас Малтус.

Прогнози на ООН (в хиляди).[16][17][18]
Година Свят Африка Азия Европа Латинска Америка САЩ и Канада Океания
2010 6 830 283 984 225 (14,4%) 4 148 948 (60,7%) 719 714 (10,5%) 594 436 (8,7%) 348 139 (5,1%) 34 821 (0,5%)
2015 7 197 247 1 084 540 (15,1%) 4 370 522 (60,7%) 713 402 (9,9%) 628 260 (8,7%) 363 953 (5,1%) 36 569 (0,5%)
2020 7 540 237 1 187 584 (15,7%) 4 570 131 (60,6%) 705 410 (9,4%) 659 248 (8,7%) 379 589 (5,0%) 38 275 (0,5%)
2025 7 851 455 1 292 085 (16,5%) 4 742 232 (60,4%) 696 036 (8,9%) 686 857 (8,7%) 394 312 (5,0%) 39 933 (0,5%)
2030 8 130 149 1 398 004 (17,2%) 4 886 647 (60,1%) 685 440 (8,4%) 711 058 (8,7%) 407 532 (5,0%) 41 468 (0,5%)
2035 8 378 184 1 504 179 (18,0%) 5 006 700 (59,8%) 673 638 (8,0%) 731 591 (8,7%) 419 273 (5,0%) 42 803 (0,5%)
2040 8 593 591 1 608 329 (18,7%) 5 103 021 (59,4%) 660 645 (8,0%) 747 953 (8,7%) 429 706 (5,0%) 43 938 (0,5%)
2045 8 774 394 1 708 407 (19,5%) 5 175 311 (59,0%) 646 630 (7,4%) 759 955 (8,7%) 439 163 (5,0%) 44 929 (0,5%)
2050 8 918 724 1 803 298 (20,2%) 5 217 202 (58,5%) 653 323 (7,3%) 767 685 (8,6%) 447 931 (5,0%) 45 815 (0,5%)

Предположения базирани на прираста[редактиране | редактиране на кода]

През 1798 Томас Малтус погрешно прогнозира, че прираста на световното население ще надмине хранителни запаси към средата на 19 век. През 1968 г. Пол Р. Ерлих възобновява това твърдение в изданието си „The Population Bomb“, предричайки световен глад през 70-те и 80-те на 20 век. На зловещите прогнози на Ерлих и други нео-малтусианци се противопоставят множество икономисти, сред които Джулиан Линкълн Саймън, либертиански теоретик. Изследвания в областта на земеделието водят до драстични подобрения в добивите, което е познато като Зелената революция. Продукцията на храна продължава да бъде правопропорционална на прираста на световното население, но поддръжниците на малтусианството посочват, че Зелената революция разчита основно на изкуствени торове, използващи петрол и че мнозинството от посевите са генетически уеднаквени, което може да доведе до световна загуба на реколтата в даден период от време. В началото на 21 век цените на хранителните продукти драстично са се увеличили в световен мащаб, което води до все повече гладуващи хора.[19]

От 1950 до 1984 Зелената революция изцяло променя облика на световно земеделие; добивът на зърнени посеви се увеличава с 250%. Енергията за тази Революция се осигурява от разнообразни фосилни горива под формата на торове, пестициди и въглеводородно напояване.[20] Към май 2008 цените на зърнените продукти драстично се увеличават поради постоянното движение в цените на биогоривата използвани за отглеждането им,[21] покачването на цените на петрола за барел, постоянния прираст на населението,[22][23] климатичните промени,[24] отдаването на обработваеми земи за индустриалното развитие и разширяване на населените места,[25][26] както и от увеличаващото се потребление на Китай и Индия.[27][28] През последните години все по-често избухват въстания за храна.[29][30][31]

Световното население се е увеличило с около 4 милиарда от началото на Зелената революция и според мнозина без нея би съществувал изключително голям световен глад и недохранване. По данни на ООН през 2005 около 850 милиона души страдат от хронично недохранване.[9]

От друга страна според някои сегашните ниски равнища на раждаемост в Европа, Северна Америка, Япония и Австралия, комбинирано с масираната имиграция към тях ще доведат до изключително негативни последици за тези региони на света.[32]

Исторически брой на всички хора[редактиране | редактиране на кода]

През 1970-те години е популярна хипотезата, че 75% от всички хора, които някога са живели, са живи през 1970-те години, което предполага, че общият брой на всички хора, живели на Земята към 1970-те години, е по-малък от сегашния брой на всички живи хора. Това твърдение бързо се превръща в смело предположение, определяно по-скоро като мит.[33] По-точен брой на всички живели хора е предложен от Карл Хауб от Бюрото за население през 1995 и след това преработен през 2002 г. Последните данни показват, че общият брой е около 106 милиарда.[34][35] Хауб определя данните като предположение, което изисква подбор на общ брой на населението от най-дълбока древност до съвременността и да се приложат предполагаеми равнища на раждаемостта за всеки период. Ако се вярва на това твърдение, то през 2002 г. едва 6% (6,2 милиарда души) от всички, живели някога на Земята, са били живи.

Определянето на конректния брой на всички хора живели е почти невъзможен поради редица причини, сред които са следните.

  • Все още е спорно кои специфични характеристики отделящи Хомо сапиенс от предците му трябва да бъдат включени за разграничаването на отделните преходи в човешката еволюция.
  • Не може да се уточни точно от кога трябва да започне броенето на хората поради липсата на реални фосили даващи някакви насоки колко хора са живеели в най-ранните години на човечеството.
  • Реална информация за броя на населението на даден регион има само за последните 2 – 3 века. Преди 18 век ограничен брой държави са водили отчет за общото си население. Всички предположения за световното население преди 18 век са със статистическа грешка от порядъка на милиарди, ако не и десетки милиарди души.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. World set to reach 8 billion people on 15 November 2022 // Посетен на 8 October 2022.
  2. Population estimates of the Roman Empire Архив на оригинала от 2015-08-26 в Wayback Machine., Dr. Kenneth W. Harl
  3. an average of figures from different sources as listed at the US Census Bureau's Historical Estimates of World Population; see also * Kremer, Michael. 1993. „Population Growth and Technological Change: One Million B.C. to 1990“, The Quarterly Journal of Economics 108(3): 681 – 716.
  4. The range of figures from different sources as listed at the US Census Bureau's Historical Estimates of World Population put the population at 1 AD between 170 million to 400 million.
  5. The World at Six Billion // UN Population Division. Архивиран от оригинала на 5 март 2016., Table 2
  6. World Population Prospects: The 2015 Revision // UN Population Division. Архивиран от оригинала на 22 декември 2015.. Linked to at Download Files, where it states that the figures are for July 1 of the given year.
  7. From DSW-Datareport 2006 („Deutsche Stiftung Weltbevölkerung“)
  8. а б "The World at Six Billion United Nations" // docsford.com. Архивиран от оригинала на 2021-03-07. Посетен на 12 юни 2017. (на английски)
  9. а б The limits of a Green Revolution?
  10. The Real Green Revolution, архив на оригинала от 23 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080623070232/http://www.energybulletin.net/19525.html, посетен на 1 декември 2008 
  11. census.gov
  12. Current world population (ranked)
  13. Ron Nielsen, The little green handbook, Picador, New York (2006) ISBN 0-312-42581-3
  14. www.un.org
  15. U.S. Census Bureau – International Data Base (IDB)
  16. а б World population prospects Архив на оригинала от 2010-01-07 в Wayback Machine.: the 2004 revision population database
  17. The World at Six Billion
  18. Population Growth over Human History, архив на оригинала от 25 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181225211719/https://globalchange.umich.edu/globalchange2/current/lectures/human_pop/human_pop.html%20, посетен на 1 декември 2008 
  19. BBC NEWS | World | Assessing the global food crisis
  20. Eating Fossil Fuels |EnergyBulletin.net, архив на оригинала от 11 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070611071544/http://www.energybulletin.net/281.html, посетен на 1 декември 2008 
  21. 2008: The year of global food crisis, архив на оригинала от 12 март 2008, https://web.archive.org/web/20080312095005/http://www.sundayherald.com/news/heraldnews/display.var.2104849.0.2008_the_year_of_global_food_crisis.php, посетен на 12 март 2008 
  22. The global grain bubble
  23. Global food crisis looms as climate change and fuel shortages bite
  24. Food crisis will take hold before climate change, warns chief scientist
  25. Experts: Global Food Shortages Could ‘Continue for Decades'
  26. Has Urbanization Caused a Loss to Agricultural Land?
  27. The World's Growing Food-Price Crisis // Архивиран от оригинала на 2011-11-29. Посетен на 2008-12-01.
  28. The cost of food: Facts and figures
  29. Riots and hunger feared as demand for grain sends food costs soaring
  30. Already we have riots, hoarding, panic: the sign of things to come?
  31. Feed the world? We are fighting a losing battle, UN admits
  32. The Death of the West: How Dying Populations and Immigrant Invasions Imperil Our Country and Civilization (ISBN 0-312-30259-3), by Patrick Buchanan, The Empty Cradle: How Falling Birthrates Threaten World Prosperity (ISBN 0-465-05050-6), by Longman, and Fewer: How the New Demography of Depopulation Will Shape Our Future (ISBN 1-56663-606-X), by Wattenberg
  33. Population Reference Bureau
  34. www.sciam.com
  35. www.prb.org // Архивиран от оригинала на 2011-08-12. Посетен на 2008-12-01.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]