Натролит
| Натролит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Na₂Al₂Si₃O₁₀ * 2H₂O |
| Класификация на Щрунц | 9.GA.05 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Натролит в Общомедия | |
Натролитът (Natrolite) е вулканичен минерал от едноименната група в клас силикати и представлява хидратиран натриево-алуминиев силикат. Тъй като принадлежи към зеолитите, притежава и тяхната характерна пръстеновидна структура. Минералът е в състояние селективно да отделя и отново да приема молекулите и йоните на различни вещества, в зависимост от тяхната големина и поради това може да действа като молекулярно сито.[1]
Минералът е открит и описан за първи път през 1803 година в Hohentwiel в Баден-Вюртемберг, Германия. Наименованието му произлиза от гръцките думи „натрон“, означаваща самороден натриев карбонат (сода) и „литос“ със значение камък. Дадено му е от немския химик Мартин Хенрих Клапрот през 1803 година.[2][3]
Синоними[редактиране | редактиране на кода]
Като синоними на натролита по различно време, а понякога и сега, са ползвани синонимите еделит (Aedelite), апоаналцит (Apoanalcite), бергманит (Bergmannite) и мезотип (Mesotype).[2]
Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]
Химичната формула на натролита е Na2[Al2Si3O10].2H2O[1], а емпиричната - Na2Al2Si3O10•2(H2O). Съотношението на химичните елементи в състава му е натрий – 12,9%, алуминий – 14,19%, силиций – 22,16%, кислород – 50,49%, водород – 1,06%. Съдържа 16,3% Na2O, 26,82% Al2O3, 47,41% SiO2 и 9,48% кристализирала вода.[2]
Нагрят на бунзенова горелка натролит бързо се топи като образува бяла стъкловидна субстанция. Променя цвета на пламъка в жълто, благодарение на присъствието на натрий в състава му.[4]
Натролитът е лесно разтворим в солна киселина, като при този процес се освобождава желеобразен силициев диоксид. Минералът е високотемпературен зеолит с експериментално установена горна граница на устойчивост около 250 °С.[1] При нагряване в затворен съд, при 300 °С почти изцяло губи съдържащата се в него вода, а при понижаване на температурата, отново я поема.[3][4]
Морфология[редактиране | редактиране на кода]
Натролитът се образува за сметка на други алуминосиликатни минерали, особено на плагиоклазите. Широко представен е в алкалните вулканични скали. Среща се обикновено асоцииран с други влакнести зеолити, особено с мезолит и томсонит. Често се намира като зонално изградени сфероидни агрегати, в които са комбинирани два до три вида зеолити.[1] Среща се в кухините на базалти, фонолити пегматити и други, свързани с тях вулканични скали.[2][4] В тези случаи обикновено е комбиниран с калцит, кварц, хлорит или други зеолити.[4] Образува се при валежи и при досег с топли водни разтвори, попаднали в кухини и пукнатини от вулканични скали в резултат на хидротермална промяна на нефелин и при изветрянето на нефелинови сиенити в съвременните морски седименти.[5]
Кристалите на нефелина са преобладаващо иглести, като често оформят радиалнолъчести или сферични агрегати. Формата на кристалите е призматична, с почти квадратно сечение, като рядко са силно скъсени по оста с. Могат да бъдат и бипирамидални, образувани от две пирамиди с малка височина, свързани с основите си. Кристалите обикновено са дребноиглести, но има и изключения. Например в аплитова жила при Тетфорд в Канада са намерени натролитни кристали с дължина до един метър и ширина един сантиметър.[1]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Натролитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити.[4] Структурата му е отчетливо аксиална с основен структурен елемент групата [Al2Si3O10]. Тя е изградена от 4 тетраедрични пръстена със състав [Al2Si2O8] и добавъчен тетраедър от SiO4, който се редува с AlО4. Тези групи са разположени във вид на непрекъснати вериги, успоредни на оста с. Веригите са свързани една с друга с помощта на свободните върхове на тетраедрите (Si,А1)O4.[1][3] Четири такива вериги се разполагат около винтовата ос.[3]
Молекулите вода образуват зигзагообразни вериги, също успоредни на оста с, разположени край всяка двойна винтова ос. Натриевите катиони Na1+ са обкръжени от четири кислородни аниона O2- и две молекули вода. Подобно на останалите зеолити, натриевите катиони могат лесно да бъдат заменени от други катиони от околната среда.[3]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Цвят — безцветен, бял, жълт, охрен, червеникав, керемидено червен[2][6]
- Цвят на чертата – бял[6]
- Прозрачност – прозрачен до полупрозрачен[2]
- Блясък – стъклен до копринен при влакнестите агрегати[1]
- Твърдост по скалата на Моос – 5-6[1][2][6]
- Относително тегло – 2,2–2,5[6]
- Молекулно тегло – 380,22 g[2]
- Цепителност – съвършена по (110), несъвършена по (010)[2]
- Лом – мидест[6]
- Чупливост – крехък[6]
- Електрически свойства – пироелектрик, пиезоелектрик[3]
Оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]
- Тип – двуосен кристал[3]
- Показател на пречупване – nα = 1,473-1,483; nβ = 1,476–1,486; nγ = 1,485-1,496[3]
- Ъгъл между оптическите оси – измерен 58°-64°, изчислен – 48°-62°[3]
- Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,012–0,013[3]
- Оптически релеф – умерен[3]
- Луминесценция – от оранжево до жълто[3]
- Флуоресценция – от оранжево до зелено[2]
Кристалографски свойства[редактиране | редактиране на кода]
- Кристална структура – орторомбично-пирамидална[2]
- Сингония – ромбична[6]
- Хабитус – кристален[1]
- Пространствена група – Fdd2[3]
- Параметри на клетката – a = 18,27Å; b = 18,587Å; c = 6,56Å; Z = 8[2]
- Обем на елементарната клетка – V = 2,27 Å3[2]
Други характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Клас – силикати[6]
- Група – зеолитова група, натролитова подгрупа[1]
- IMA статус — действителен, описан преди 1959 година[2]
- Свързани минерали – калцит, мезолит, томсонит и други зеолитови минерали[1]
- Типични примеси – калций и калий[3]
- Година на откриване – 1803[2]
- Произход на името – от гръцки – „натрон“ (натриев карбонат) и „литос“ (камък).[1]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Натролитът се използва в промишлеността главно за производство на пермутити.[5]
Находища[редактиране | редактиране на кода]
Находища на нефелин има на много места в света. Многобройни и атрактивни екземпляри се намират в италианските базалтови кариери край град Алтавила Вичентина. Изящни кристални образци в тази страна се намират и в пукнатините на базалтите край Монтекио Маджоре. В Европа се срещат в сериозни количества и в планината Пюи дьо Дом във Франция, в графство Антрим в Северна Ирландия, на юг от Усти над Лабе в Чехия. Богати находища са разкрити в Квебек и Нова Скотия в Канада, край Мумбай в Индия, на много места в САЩ и другаде.[4] В Русия големи находища има в планината Карнасурт, на Колския полуостров и в северната му част в Ловозерския масив зад Полярния кръг.[3]
Кристали, подходящи за остеняване се появяват на световния пазар от Британска Колумбия, Канада. Големи кристали са открити в Норвегия, сериозни количества се добиват и близо до градовете Ливингстън в щата Монтана и Съмит в Ню Джърси. Край Съмит са открити чисти безцветни кристали, от които голям брой фасетирани камъни от около 20 карата. Немските кристали, добивани от скалните кухини и пукнатини във Вюртемберг, Германия са известни с красиви жълти нюанси.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/ISBN 954-03-0112-2/стр.372
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((en)) Mineral Data/General Natrolite Information
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((en)) Горная энциклопедия „Все о геологии“/Натролит
- ↑ а б в г д е ((ru)) Ювелирные изделия, каталог/Каталог минералов и самоцветов мира/Цеолиты: Натролит
- ↑ а б ((ru)) Большая советская энциклопедия/Натролит
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Каталог минералов/Натролит
- ↑ ((en)) Mineral Catalog/Натролит (Natrolite)