Нектарина

Prunus persica var. nucipersica

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Amygdaleae род: Слива (Prunus) вид: Праскова (P. persica) вариетет: P. p. var. nucipersica

Научно наименование

Prunus persica var. nucipersica C.K.Schneid., 1906

Prunus persica var. nucipersica в Общомедия

[ редактиране ]

Последователността на развитие на типична костилка на нектарина за период от 7 + 1⁄2 месеца, от формиране на пъпки в началото на зимата до узряване на плодовете през лятото

Нектарината (Prunus persica var. nucipersica) е подвид на обикновената праскова, чиито плодове се характеризират с гладка, подобна на слива, кожа.

Разновидности

• P. vulgaris var. roseflorae Riab. – с големи розови цветове
• P. vulgaris var. campanuleflorae Rjab. – с камбановидни цветове

Хибрид Nectacot (черният квадрат има страна с дължина 1 см)

Nectacot е хибрид на нектарина с кайсия, откъдето произлиза и името му (Nectarine & Apricot).

Сортовете нектарини са представени от различни еколого-географски и помологични групи, подгрупи и екотипове.

Произход

В класификацията на сортовете праскови от D. Onderdonk и в последващата класификация от D. Ordendonk и R. Price, нектарината изобщо не се споменава.

Нектарината е мутация на праскова. Първото писмено споменаване на нектарините е от 1616 г. в Англия, но те вероятно са били отглеждани много по-рано от това в Централна Азия. В края на 20-и век, когато се появяват едроплодните (до 200 g) сортове с жълто месо, нектарините стават много популярни

Разпространение

Основните производители на нектарини са средиземноморските страни: бивша Югославия, Италия, Израел, Кипър, Гърция, Тунис.

Нектарините са по-устойчиви на болести и вредители от обикновената праскова. Разработени са зимоустойчиви сортове, които могат да се отглеждат в Северен Кавказ.

Употреба

Плодовете се консумират пресни, използват се в десерти и конфитюри, за производството на консервирани компоти. В необработен вид са нетрайни. Плодът е богат на витамин А и витамин C.

Нектарина Nectarines, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 180 kJ (40 kcal) Въглехидрати 9.18 g       Нишесте 0.07 g       Захари 7.89 g       Сукроза 4.83 g       Глюкоза 1.67 g       Фруктоза 1.39 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0 g       Галактоза 0 g    Влакна 1.5 g Мазнини 0.32 g Белтъчини 1.06 g Вода 89 g Пепел 0.48 g   Витамини Витамин A 21 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 199 μg Тиамин (B1) 0.034 mg Рибофлавин (B2) 0.027 mg Ниацин (B3) 1.12 mg Пантотенова к-на (B5) 0.185 mg Пиридоксин (B6) 0.025 mg Витамин C 2.9 mg Витамин Е 0.61 mg Витамин K 2 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 2 mg Желязо, Fe 0.3 mg Магнезий, Mg 8.8 mg Фосфор, P 26 mg Калий, K 131 mg Натрий, Na 13 mg Цинк, Zn 0.21 mg Мед, Cu 0.082 mg Манган, Mn 0.047 mg Селен, Se 0 μg   Аминокиселини Триптофан 0.005 g Треонин 0.008 g Изолевцин 0.008 g Левцин 0.013 g Лизин 0.015 g Метионин 0.005 g Цистин 0.005 g Фенилаланин 0.01 g Тирозин 0.006 g Валин 0.012 g Аргинин 0.008 g Хистидин 0.008 g Аланин 0.015 g Аспарагинова к-на 0.566 g Глутаминова к-на 0.032 g Глицин 0.01 g Пролин 0.009 g Серин 0.016 g Нектарина в Общомедия

Галерия

• 
  Цвят
• 
  Плодове
• 
• 
• 
  Бяла нектарина

Бележки

• Вульф Е. В., Малеева О. Ф. Мировые ресурсы полезных растений/Справочник. Ботанический институт АН СССР им. В. Л. Комарова. Л.: „Наука“, 1969 г. 565 с., илл.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нектарин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​