Непотопимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на отсеците на ГПК от проекта „61“.
Обозначени са отделенията на боезапаса (1, 3, 4); подкуполните отделения (2); цистерните (5)

Непотопимост – способността на съда да остава на вода и да не се преобръща при повреда на неговия корпус и потопяването на един или няколко отсека. Също и раздел от теорията на кораба, който изучава това мореходно качество.

В теорията на кораба тази тема се разглежда отделно, но по същество тя е съставляваща на живучестта на съда. Съхранението на непотопимостта е част от борбата за живучест (БЗЖ).

Понятието за непотопимост за първи път е въведено от Степан Осипович Макаров, теорията за непотопимост е създадена от Алексей Николаевич Крилов, допълнена и развита от Иван Григориевич Бубнов, и др. Първият известен случай на прилагане на теорията за непотопимост е изправянето на броненосецаОрел“, повреден в Цушимското сражение.

Изисквания към непотопимостта[редактиране | редактиране на кода]

За осигуряване на непотопимост не е достатъчно да се съхрани положителната плаваемост. Съдът трябва да плава без да се преобръща, иначе е възможно потъването му даже при наличие на положителна плавучест. Затова и изискването за непотопимост е съхранение на устойчивост до пълното изчерпване на запаса на плаваемост. Практически това означава, че е допустимо известно намаляване на плаваемостта, ако това позволява да се съхрани устойчивостта и стоежа на кораба.

В практиката на корабоплаването непотопимостта е способността на съда при определена повреда да отговаря на изискванията на класификационното дружество по отношение на плаваемостта и устойчивостта. Например: ненамаляването на напречната метацентрична височина под 0,3 m, съхранение на 35% от запаса на плаваемост и крен не повечр от 2° при нарушаване на водонепроницаемостта на който и да е отсек. Най-строги исисквания за непотопимост се предявяват към пътническите съдове.

Пет теоретични случая на затопяване[редактиране | редактиране на кода]

I случай на затопяване

В теорията се разглежда влиянието на различни случаи на затопяване на плаваемост, напречна устойчивост и напречно газене (с крен или без). Определянето на това, към кой от тези случаи се отнася конкретното потопяване е важно за избора на способ за съхранение (възстановление) на непотопимостта и следва задължително да се направи преди началото на мероприятията по БЗЖ.

I[редактиране | редактиране на кода]

Съда има напълно потопен отсек (или няколко отсека), симетрични относително диаметралната плоскост (ДП). То гази под конструктивната водолиния (КВЛ) без крен. Най-простия случай на затопяване. Може да се намали началната метацентрична височина, останалите фактори, влияещи на непотопимостта, отсътстват.

II случай на затопяване

II[редактиране | редактиране на кода]

Съда има напълно потопен отсек (отсеци), несиметричен относително на ДП. Така, то гази под КВЛ с крен на потопения борд. Намалява се метацентричната височина, намалява ъгъла на залез на диаграмата на устойчивост от страната на потопения борд.

III на затопяване

III[редактиране | редактиране на кода]

Съда има напълно потопен отсек (отсеци), несиметрично относително ДП. То гази под КВЛ с крен на борда, противоположен на потопения. Допълнително към гореизброените фактори, възниква опасността от лягане на потопения борд с ускорение, а значи се намалява не само статичната, но и динамичната устойчивост.

IV случай на затопяване

IV[редактиране | редактиране на кода]

Съда има частично потопен отсек (отсеци), със свободна повърхност. То гази под КВЛ с крен. Намалява се метацентричната височина, началната устойчивост е отрицателна. Значително се снижава запаса на динамичната устойчивост.

V случай на затопяване

V[редактиране | редактиране на кода]

Съда има частично потопен отсек (отсеци), със свободна повърхност, несиметрично относително ДП. То гази под КВЛ с крен на борда, противоположен на потопения. Най-опасния случай на затопяване. Освен рязкото намаляване на запаса от динамична устойчивост, има опасност от лягане на потопения борд и последващо преобръщане.

Средства за осигуряване на непотопимост[редактиране | редактиране на кода]

Непотопимостта се осигурява чрез редица мерки:

Конструктивни[редактиране | редактиране на кода]

Предприемат се при проектирането и постройката, по-рядко при преустройство в хода на експлоатацията на съда.

Разделянето на вътрешния обем на корпуса на съда на водонепроницаеми отсеци по вертикала (от палуби) и хоризонтала (прегради); съединяването на отсеците на противоположните бордове; построяване на съдове с двойно дъно и двоен борд; поставянето на водоотливни и осушителни средства, и други.

Организационни[редактиране | редактиране на кода]

Предприемат се в хода на експлоатацията.

Наблюдение за количеството на отпадъчните води и отпадъчните нефтоводни смеси, състоянието на водонепроницаемите люкове, тръбопроводната арматура, шпигатите; контрол за целостта на корпуса и преградите, тежестта и разходването на товарите, особено на течните товари; поддържане в готовност на средствата за БЗЖ.

Технически[редактиране | редактиране на кода]

Предвриемат се в хода на борбата за живучест, обикновено в резултат на повреди.

Отстраняване на крена и диферента на съда чрез потопяване на отсеци, симетрични на повредените (контразатопление), възстановяване на устойчивостта чрез преместване на течните товари от горните отсеци в долни такива и приемане на баласт в долните отсеци; възстановяване на целостта на корпуса и преградите (затапване на пробойните); изпомпване на постъпилата (поетата) вода.

Таблици за непотопимост[редактиране | редактиране на кода]

За да се съкратят, а по възможност и да се изключат пресмятанията на елементите на плаваемостта и устойчивостта в случай на повреда, и облекчаване на вземането на решения, предварително изчислените данни по типовите варианти на потопяване се извеждат в таблична форма. В таблиците се указва:

  • обема на всеки един водонепроницаем отсек;
  • величините на изменение на устойчивостта и газенето, крена и диферента на съда при тяхното потопяване в двата случая: напълно и частично (със свободна повърхност).

При това крена на десния борд се смята като положителна, а на левия като отрицателна величина; запълването на отсека се пресмята като отрицателно изменение на плаваемостта, осушаването като положително. Това позволява да се изчислява достатъчно бързо сумарното влияние на наводняването/осушаването на няколко отсека.

Втората половина на таблиците съдържа препоръчителните мерки за изправяне на съда за всяка една от ситуациите:

  • преместването/преливането на течните товари;
  • избор на отсеци за наводняване или осушаване.

Обикновено таблиците се съпровождат от схема на водонепроницаемите отсеци. На схемата е указана съкратена информация за всеки един отсек под формата на дроб, например: в числителя изменението на метацентричната височина и крена, а в знаменателя изменението на плаваемостта.

Разглеждането на петте основни случая показва защо определянето на конкретния случай на затопление е критически важно. Неправилния избор на способа за изправянето на съда или премахване на поетата вода може да доведе до влошаване на устойчивостта и в крайна сметка да доведе до загуба на съда. Например, опита да се изправи чрез контразатопление съда, отнасящ се към петия случай, може да доведе до лягане на борд с динамичен момент над допустимия, и преобръщане.

Очевидно е, че за определянето на състоянието на съда е необходима точна информация: какви отсеци са наводнени, частично или напълно, имат ли те връзка със забордната вода или не. За тази цел се организира сигнализация, оглед на помещенията, а на бойните кораби – постоянна вахта и дозори за живучест.

За първи път таблици за непотопимост в пригодна за практиката форма са създадени от А. Н. Крилов през 1904 г.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кулагин, В. Д. Практические расчеты остойчивости, непотопляемости и ходкости судов. Л., Судостроение, 1998.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Непотопляемость“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​