Никола Живков
Тази статия е за просветния деец. За архитекта вижте Никола Живков (архитект).
| Никола Живков | |
 | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Вела Благоева |
Никола Атанасов Живков е български просветен деец, основател на първата детска градина в страната, автор на „Шуми Марица“, национален химн от 1886 до 1944 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Живков е роден в 1847 година в Търново.[1] Брат е на политика Георги Живков, на социалистическата активистка Вела Благоева и на Роза Пискюлиева, съпруга на известния лекар и кмет на Варна Ангел Пискюлиев. От 1861 до 1867 година учи в родния си град при Никола Михайловски, Петко Славейков и други. По-късно от 1867 до 1869 година учи педагогика и математика при американската мисия в Русе. Работи в книжарницата на Христо Г. Данов и пътува много из българските земи, като публикува впечатленията си във вестник „Право“. От 1872 до 1873 година е пълномощник на Българската екзархия и Българското читалище в Цариград да подпомага откриването на читалища из българските земи и да разпространява списание „Читалище“.
Живков учителства във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча[2] и Свищов в продължение на 12 години. Участва в редактирането на първия брой на вестник „Нова България“ на Христо Ботев. В същата 1876 година създава и песента „Шуми Марица“. Участва в Сръбско-турската война и Руско-турската война. В 1878 година издава „Гусла с песни, кн.1“.
След 1878 година е училищен инспектор във Видин, Свищов, Русе и Варна. В 1882 година отваря в Свищов първата детска градина в България.
Живков е автор на учебници – „Тайната сила – природата...“ (1880) „Детинска мъдрост... Ч.1“ (1887), драми и комедии – „Ильо войвода“ (1880), „Светулка“ (1880). Редактира хумористичните вестници „Комар“ (1871, Браила и 1884 – 95, Русе), „Комар. Бън-бън-бън – чорбаджиите навън“ (1881) и „Телеграф“. Пише в списание „Училище“ и други. Съдружник и главен търговски агент в предприятие за доставка на учебни материали, вестници и книжнина.[3]
Живков участва в македоно-одринското освободително движение. Участва в Кресненско разложкото въстание и е началник на първа конна част.[4] В началото на 1880 година в Русе заедно с Васил Диамандиев и Иван Георгов участва в основаването на Българомакедонската лига.[4] По-късно Живков напуска Лигата поради разногласия с някои от другите членове.[5] В същата 1880 година в Русе започва да издава вестник „Македонец“ (1880 – 1895 с прекъсвания), който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонските работи след Освобождението.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 298.
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.2
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 4
- ↑ а б Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 289.
- ↑ Пандев, Константин. Начало на македоно-одринското движение в България (1879–1894) // Академик Христо А. Христов : Изследвания по случай 60 години от рождението му. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 240.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 27 - 29.
|
