Никола Образописов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Образописов
български художник и иконописец
Автопортрет, между 1860 и 1871 г.
Автопортрет, между 1860 и 1871 г.

Роден
Починал
Никола Образописов в Общомедия
„Селско хоро от Самоковска околия“, 1892

Никола Иванов Образописов – български художник, иконописец от Самоковска художествена школа е роден през 1828 г. Син е на Йован Иконописец, от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.

Никола Образописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните ѝ форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.

Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.

Иконописи и стенописи на Н. Образописов:

Сандъче с бои и други лични вещи на Образописов, екпонати на Историческия музей в Самоков

Образописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети, автопортрети и битови картини, по известните от които са:

  • „Селско хоро от Самоковска околия“,
  • „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир“,
  • „Вражалицата“.

Умира на 17 януари 1915 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Никола Образописов е наречена улица в квартал „Южен парк“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петева-Филова, Е. Никола Образописов. С, 1994
  • Гергова, И. Агиографската концепция на Никола Образописов. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 13, 2004, 235 – 246
  • Львова Е.П. Искусство Болгарии. Очерки. Искусство. Москва, 1971. С. 68 – 69. (Илл. – „Селско хоро от Самоковска околия“, с. 70).