Никоман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никоман
Никоман
— село —
41.7308° с. ш. 22.2906° и. д.
Никоман
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина848 m
Население4 души (2002)
Пощенски код2207
МПС кодST
Никоман в Общомедия

Никоман (на македонска литературна норма: Никоман) е село в Община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Никоман е селце разположено на 8 километра югоизточно от град Щип.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Никоман е едно от немногото изцяло български село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 110 жители, всички българи християни.[1]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Никоман (Nikoman) е посочено като село със 120 жители българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Никоман е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Никоман живеят 39 турци и 100 българи.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Д. Дуков от Щип е български кмет на Никоман от 10 септември 1943 година до 2 май 1944 година.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Никоман
  • Иван Павлов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 7 кумановска дружина[6]
  • Коце Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 526.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44