Никоман
| Никоман Никоман | |
| — село — | |
  Никоман | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 848 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 2207 |
| МПС код | ST |
| Никоман в Общомедия | |
Никоман (на македонска литературна норма: Никоман) е село в Община Щип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Никоман е селце разположено на 8 километра югоизточно от град Щип.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Никоман е едно от немногото изцяло български село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 110 жители, всички българи християни.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Никоман (Nikoman) е посочено като село със 120 жители българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Никоман е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Никоман живеят 39 турци и 100 българи.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Д. Дуков от Щип е български кмет на Никоман от 10 септември 1943 година до 2 май 1944 година.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Никоман
Иван Павлов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 7 кумановска дружина[6]- Коце Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 526.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
| |||||||||||
