Нуриел Рубини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нуриел Рубини
Nouriel Roubini
американски икономист
Нуриел Рубини, януари 2009
Нуриел Рубини, януари 2009

Роден
29 март 1958 г. (66 г.)

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет
Еврейски университет в Йерусалим
Университет Бокони
Научна дейност
ОбластМеждународна икономика
ШколаНова Кейнсианска икономика
Работил вНюйоркски университет
ПовлиянКейнс
Хайман Мински
Лари Съмърс
Джефри Сакс
Семейство

Уебсайтwww.roubini.com
Нуриел Рубини в Общомедия

Нуриел Рубини (на английски: Nouriel Roubini) е професор по икономика в Нюйоркския университет и консултант към конгреса на САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нуриел Рубини произхожда от семейството на ирански евреи-търговци. Израсъл е в Турция, Иран, Израел, Италия, а в САЩ се установява, за да получи докторска степен по икономика в Харвардския университет. През 90-те години на XX век е преподавател в Йейлския университет, откъдето започва да изследва кризите на развиващите се пазари - Мексико, азиатските държави през 1997-98 г., Бразилия, Русия и Аржентина през 2000 г. Това, което обединява тези сринали се финансови пазари, според изводите на Рубини е, че малко преди да настъпи кризата всичките държави са имали голям търговски дефицит. Прогнозира и финансовата криза в САЩ. Като причина за американската криза Рубини изтъква тогавашния рекорден държавен дефицит на САЩ от $ 600 млрд. и кредитния бум, породен от намаляването на лихвения процент до минимален от Федералния резерв през 2003 г.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Много известни икономисти обвиняват Рубини в несериозност и спекулативност, а голямата му популярност - като плод на апокалиптичното психо-емоционално влияние на масмедиите върху Уолстрийт и европейските финансови центрове. Междувременно се установява, че Нуриел Рубини се е „институционализирал“ и превърнал в „международна търговска марка“. Последната му „апокалиптична прогноза“ от 2010 г. е, че еврото ще се срине и изчезне като „резервна валута“ на долара.[1] Към пролетта на 2011 г. прогнозите са, че доларът ще възстанови позициите си, „но догодина“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010: Crisis Economics: A Crash Course in the Future of Finance, Penguin Press
  • 2006: (editor with Marc Uzan) New International Financial Architecture, Edward Elgar Publishing
  • 2004: (with Brad Setzer) Bailouts or Bail-ins? Responding to Financial Crises in Emerging Economies, Peterson Institute
  • 1997: (with Alberto Alesina & Gerald D. Cohen) Political Cycles and the Macroeconomy, MIT Press

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]