Орехово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Орехово (Община Битоля).

Орехово
Общ изглед от Орехово.
Общ изглед от Орехово.
Общи данни
Население134 души[1] (15 март 2024 г.)
2,36 души/km²
Землище57,036 km²
Надм. височина937 m
Пощ. код4877
Тел. код03053
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ53669
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Чепеларе
Боран Хаджиев
(ГЕРБ; 2019)
Орехово в Общомедия

Орехово е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Орехово се намира в западната част на Родопите. Отстои на около 8 километра западно от село Хвойна, по поречието на река Орешица, ляв приток на Чепеларска река. Орехово е предпочитан изходен пункт за посещение на един от най-мощните ридове на Родопите — Чернатица, с първенеца Голям Персенк — 2191 метра н. в. Селото отстои на 54 км северозападно от град Смолян и на 60 км югозападно от град Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегашното село е на над 440 години. За първи път е споменато в писмен документ през 1576 година под името Рахово. Документът може да се намери в Годишните издания на Народната библиотека „Кирил и Методий“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Това име носи до 1886 г. След тази година носи вече името Оряхово до 1965 г. С указ на НС на НРБ през 1965 г. е преименувано на Орехово с ударение на първата сричка.

В средата на XVIII век в селото са преобладавали мюсюлманите (две трети). То е било част от нахията Рупчос, с център отначало Чепеларе, а по-късно – село Тъмраш.

Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г. Три години преди това, през 1863 г., е било открито гръцко училище.

От 1879 г. до 1 януари 1895 г. от Орехово са изселени 138 семейства със 724 жители помаци, от които: 712 – в Мала Азия; 11 – в Източна Тракия.[2].

Една трета от населението на Орехово е запазила християнската си вяра през време на петвековното робство. Днес в селото живеят само българи християни.

При преброяването през 1900 г. населението на Орехово е било 780 души, 16 са били родени през годината, 10 са починали и 6 са се изселили.[3]

Параклис край Орехово

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Челевешката пещера, в която през османското владичество е било запалено и умъртвено част от населението на селото. Става въпрос за времето на Кърджалийските бунтове
  • Водопадът „Скакалото“, който се намира на 1 км от селото, по пътя за х. „Персенк“.
  • На около 12 км югозападно от селото, в близост до х. „Персенк“ и връх „Малък Персенк“/ 2091 м./ се намира древен римски път, който е съществувал в миналото и е свързвал Тракия с Беломорието.
  • Чудните мостове – оформени са от реката Айдарско дере /границата между земите на Орехово и село Забърдо/. Реката, която постепенно се е вдълбавала във варовиковите скали е издълбала и изгладила стените и част от таваните на причудливите земни форми – мостове и дълбоки пещери. След моделирането извършено от течащата вода са останали две мраморни арки, или така наречените мостове и огромни отвори в скалите.
  • В източната част на селото има построен паметник в чест на загиналите ореховци във войните.
  • В Орехово има смесена фолклорна група за автентични песни, която репетира доста често в читалището. Формацията участва в многото прегледи и надпявания в страната като може да се наеме и от гостите, любители на народното изкуство.
  • Има богата историческа сбирка в старото читалище, където гостите могат да се запознаят с интересни факти, свързани с бита на хората от този край и родословието на селото.
  • Има библиотека с богат книжен фонд.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор-родова среща, който се провежда в последната събота и неделя на месец юли. Ден на ореха, кукери (Старците на пус), колопоходи, планински маратон, празник на вилната зона (Бевърлихил), традиционно посещение и мероприятия свързани с Челевешката пещера. Една значителна част от християнските празници се тачат и празнуват организирано пред построените параклиси в околността от хората живеещи в селото и от многото гости, идващи през лятото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се развива селски екологичен туризъм. Има над 10 къщи за гости, които предлагат над 160 легла. В Орехово и в околностите има 24 параклиса, които са неповторими и интересни. Те са описани в книгата „Летопис за село Орехово“. През селото минава най-дългата в България екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Тук се намира и скалният феномен Костен камък, който е обявен за природна забележителност. Отстои на 6 – 7 километра от селото, на пътя за прекрасната местност „Кабата“. Този причудлив феномен се намира на рекичката „Койловско дере“, десен приток на река Орешица, протичаща през село Малево.

Има редовен транспорт с от автобуси идващи от град Пловдив (по маршрут Пловдив-Асеновград-Бачково-Нареченски бани-Хвойна). Оттук на запад, на 7 километра е селото. Седемте километра до Орехово са асфалтирани.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

До около 1970 – 1975 година в Орехово е съществувал футболен отбор „Персенкски орли“, чието игрище се намира в източната част на селото. Футболистите имат доста добри резултати в „А“окръжната група. Отборът е посещаван и подпомаган от футболната звезда Георги Аспарухов /Гунди/, свързано с неговата съпруга Величка, чиито баща, главният архитект на НРБ арх. Борис Марков, е родом от Орехово. Понастоящем от 2018 г. домакинските си срещи от първенството на „Б“ ОГ Пловдив - южна подгрупа на игрището в с. Орехово провежда ФК Чепеларе.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
  3. Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов и значително допълнена в още много книги, статии и материали, преди и след него.