Ориентализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Почивка в сирийската пустиня, Ойген Брахт, 1883 г.

Под „Ориентализъм“ (от на латински: orientalis — източен) в изкуството се разбира представянето или често пъти имитирането на близкоизточни или далекоизточни мотиви в западноевропейското изкуство основно между 18-ти и началото на 20-ти век.

Ориентализъм в изобразителното изкуство[редактиране | редактиране на кода]

„Турска баня“, картина на Жан Огюст Доминик Енгър, 1863 г.[1], намираща се в Лувъра

Много европейски художници от 19-ти и началото на 20-ти век възхваляват митовете за Ориента като място на чувствителностт и декаденство. Любими теми са сцени от херемите[2]. На ислямската култура са посветили свои произведения художници като Йожен Дьолакроа, Жан-Леон Жером, Александър Рубцов и Жан Огюст Доминик Енгър.

Ориентализъм в архитектурата[редактиране | редактиране на кода]

Ориентализъм в литературата и музиката[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le bain turc cineclubdecaen.com. (französisch, Beschreibung).
  2. https://www.basis-wien.at/avdt/pdf/241/00065777.pdf