Осиково (област Търговище)

Тази статия е за селото в Област Търговище. За другите български села с това име вижте Осиково.

---

Осиково
Сградите на пощата и читалището
Осиково 43.384251, 25.996543 Осиково
Общи данни
Население	94 души (15 март 2024 г.) 3,87 души/km²
Землище	24,504 km²
Надм. височина	346 m
Пощ. код	7862
Тел. код	060386
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	54208
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Осиково в Общомедия

Осиково е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

Осиковски рид на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.

География

Изглед от селото

Селото е от полупланински тип, разположено във висока котловина сред хълмове. Намира се на 24 км западно от Попово, на около 380 м надморска височина. През западния край на селото преминава малък приток на река Баниски Лом – т. нар. „Селското дере“. Землището на селото граничи със землищата на съседните села – Цар Асен, Водица, Лом Черковна, Нова Върбовка, Копривец и Могилино. Асфалтирани пътища водят до Попово и Водица, а черни – до селата Лом Черковна (бившето село Бойка), Копривец, Баниска, Захари Стояново и Цар Асен.

Днес селото се състои от 3 махали – Долната махала, Гюзлето и Кайрака. Почти всички къщи и селски имоти са построени върху хълмисти терени, а уличките криволичат живописно между тях.

Осиково е китно селце, подходящо за отдих. Разположено е близо до гора, като релефът е особено хълмист. Поради тази причина за да се достигне до селото е необходимо да се изкачат стръмни баири.

Кратка историческа справка

Църковният храм

Паметниците в двора на църквата

Според стари предания селото е било основано след завладяването на България от османците от турци – овчари от съседно село или от такива, пътуващи със своите стада от Добруджа за Горна Оряховица. Първоначално те се заселили в местностите Маджарова баир или Гюзлето. За първи път селото е споменато през 1524 г. в османо-турски данъчен регистър под името Осикова, което обаче има стар български произход. В селото, както и в съседното село Водица, са живеели и черкези, прогонени след войната. Такова черкезко селище е имало в местността Памукчийския баир. Преди Освобождението селото е наброявало около 150 къщи с изцяло турскоезично население. През 1877 г. Осиково е имало 100 къщи с 550 жители. Боеве за освобождението на селото между руснаци и турци са водени през лятото на 1877 г. в местността Маджарова баир, където е имало следи от окопи. Там по-късно е построен паметник костница на загиналите 12 руски войници. Окопи от тази война са били запазени и в местностите Чаеолу и Равнината. По време на войната повечето къщи на селото били изгорени. Няколко години след Освобождението в селото дошли двама братя българи сапунджии от Балкана и отворили сапунджийска работилница.

Старото училище

В първите години след руско-турската война от 1877 – 1878 г. започнало изселването на турците от селото към Османската империя, разпродавайки имотите си. На тяхно място започнало заселването на българи, първоначално от съседното село Водица, а през 1889 г. се заселили 11 семейства от село Килифарево, Търновско. Малко по-късно след тях се заселили балканджии от селата и махалите Съботковци и Цвятковци, Габровско, от Енчовци, Тревненско, Радковци и Хвърльовци, Еленско, от Райковци, Горни и Долни Дупини (сега Горен Еневец и Долен Еневец), Търновско. През 1898 г. в селото имало вече 95 български и 8 турски къщи. Първото българско училище в Осиково отваря врати през 1881 г., като със собствена сграда то се сдобива през 1889 г. Имало е и стара джамия, съборена през 20 век, като материалите от нея послужили за построяването на джамията на село Голямо градище. През 1881 г. един хамбар е преустроен на църковен храм „Свети Димитър“, функциониращ до 1939 г.

Стара селска къща

Селска улица

Новата църква на селото е била построена на мястото на съборения стар храм през 1938 – 1939 г. и започва да фунционира през 1940 г., като се запазва нейното име. Днес тя е добре ремонтирана и боядисана отвън, а каменна ограда отделя църковният двор от съседните имоти.

В двора ѝ се намира паметникът, посветен на загиналите за родината осиковчани и още един интересен паметник на селски учител, загинал от ръката на разбойници от върлуващите няколко години след Освобождението турски банди в Севроизточна България.

Старите родове – балканджии на селото са: Арабаджиите, Баръмите, Димитровите, Куците, Кърджиите, Маркоолар, Свинарята, Фальовските, Хаджимарковците, Цанкоолар, а тези, които са дошли от село Водица, са: Ганьоолу, Дановите, Коважоолу, Пейковите, Таушаните и др. Днес в селото живеят и роми.

Религии

• Християнска (източноправославна);
• Мюсюлманска;

Обществени институции

• Кметство;
• Поща;
• Народно читалище „Христо Ботев“, основано първоначално през 1923 г.;
• Църква „Св. Димитър“ от 1939 г.;

Културни и природни забележителности

• Паметник в старите гробища, посветен на загиналите в сраженията при селото руски войници от 101-ви пехотен Пермски полк през 1877 г.;
• Паметник в центъра на селото, посветен на загиналите руски войници в сраженията при селото от 8-и Донски казашки полк през 1877 г.;
• Войнишки паметник, намиращ се в църковния двор, посветен на загиналите от селото войници през Балканската и Първата световна война (1915 – 1918) г.;
• От селото може да се видят чудни гледки, разкриващи красотата на Балкана в област Търговище;

Редовни събития

Всяка година в селото се организира събор.

Личности

• Борис Бобев (р. 1935), български офицер, генерал-майор

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4).

Външни препратки

• Информация за войнишкия паметник Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
• Местни избори 2007 – резултати за селото Архив на оригинала от 2010-05-30 в Wayback Machine.