Осъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Осъм.

Осъм
Осъм под Деветашкото плато при с. Деветаки
42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Троян
Община Ловеч
Община Летница
Област Плевен
Община Левски
Община Никопол
Дължина314 km
Водосб. басейн2824,2 km²
Отток12,6 m³/s
Начало
Мястосливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща)
Черни Осъм (дясна съставяща)
Координати42°54′23.04″ с. ш. 24°42′56.88″ и. д. / 42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
Надм. височина371 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 599-и km) → Черно море
Координати43°42′05.04″ с. ш. 24°51′19.08″ и. д. / 43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Надм. височина22 m
Ширина35 m
Осъм в Общомедия

Осъмантичността наричана от траките Ноя[1], а от римляните на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Ловеч и Летница и област Плевен – общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм, е 314 km, която ѝ отрежда 5-о място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 m н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски – в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто – в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и km), на 22 m н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

Речна система на река Осъм

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Осъм е 2824,2 km2[2], което представлява 0,35% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад – с водосборния басейн на река Вит;
  • на изток и североизток – с водосборните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав – Барата;
  • на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишен отток при гр. Троян – 9,8 m3/s;
  • Средногодишен отток при с. Градище – 12,6 m3/s.

Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.

Подхранването на Осъм е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина – предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Реката в Ловеч

По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 m.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константин Иречек, История на българите, стр. 80
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]