Ото Дикс
| Вилхелм Хайнрих Ото Дикс Otto Dix | |
| германски художник | |
 Ото Дикс през 1957 | |
| Роден |
2 декември 1891 г.
Унтермхаус, днес част от Гера, Германска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Федерална република Германия |
| Етнос | Германци[1] |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Дрезденско висше училище за изобразителни изкуства |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | експресионизъм |
| Жанр | портрет,[2] пейзажна живопис,[1][2] акт,[2] натюрморт[2] |
| Академия | Художествена академия в Дрезден |
| Учители | проф. Ото Гусман |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Съпруга | Марта Кох |
| Деца | Нели (1923 – 1955) Урсус (1927 – 2002) Ян (* 1928) |
| Уебсайт | www.otto-dix.de |
| Вилхелм Хайнрих Ото Дикс в Общомедия | |
Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (на немски: Wilhelm Heinrich Otto Dix) е известен германски художник и график от 20 век. Той е от живописното течение на реализма и оставя повече от 6000 рисунки и скици.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Роден е на 2 декември 1891 г. в Унтермхаус, днес част от Гера.
След края на Първата световна война, в която участва като доброволец, започва да следва в Художествената академия в Дрезден и става мастер-студент на проф. Ото Гусман. От 1927 до 1933 г. е професор в Художествената академия в Дрезден. През 1933 г. е един от първите уволнени професори от нацистите. От 1936 г. живее главно в Хеменхофен на Бодензе. През 1938 г. Гестапо го арестува. Дикс преминава във вътрешна емиграция и рисува Свети Христофор за собственика на бирената фабрика „Köstritzer Schwarzbierbrauerei“. От 1945 до февруари 1946 г. е във френски военен плен.
През 1959 г. е награден с Големия кръст за заслуги.
Дикс умира на 25 юли 1969 г. след втори инсулт в Зинген на Хоентвил. Гробът му се намира в Хеменхофен на Бодензе.
Дикс е женен от 1923 г. с Марта Кох, род. Линднер (1895 – 1985) и има с нея три деца: дъщеря писателката Нели (* 14 юли 1923 в Дюселдорф; † 9 януари 1955) и синовете Урсус (1927 – 2002) и Ян (* 1928).
Умира на 25 юли 1969 г. в Зинген на Хоентвил.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Marion Ackermann, Getroffen. Otto Dix und die Kunst des Porträts. Texte: Daniel Spanke, Ausstellungs-Katalog Kunstmuseum Stuttgart 2007. Dumont, Köln 2007, ISBN 978-3-8321-9057-6.
- Rainer Beck, Otto Dix. 1891 – 1969. Zeit, Leben, Werk. Stadler, Konstanz 1993.
- Rainer Beck, Otto Dix. Die kosmischen Bilder. Zwischen „Sehnsucht“ und „Schwangerem Weib“. Verlag der Kunst (Philo Fine Arts), Dresden 2003, ISBN 3-364-00389-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ото Дикс- Сайт на Фондация „Ото Дикс“ вън Вадуц ((en))
- Сбирка на къща музей „Ото Дикс“ към Музея за изкуство в Щутгарт ((de))
- The Online Otto Dix Project ((en))
- Ото Дикс в Museum Syndicate Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine. ((en))
|
