Ото Кариус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Кариус
германски танков ас

ЗваниеЛейтенант
Години на службамай 1940 – 15 април 1945 г.
Служи на Нацистка Германия
Род войски Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Битки/войниВтората световна война
НаградиИзточен фронт
Значка за раняване
Танкова значка
ОбразованиеХайделбергски университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
24 януари 2015 г. (92 г.)
Друга дейностфармацевт
Ото Кариус в Общомедия

Ото Кариус (на немски: Otto Carius) е немски офицер и танков ас от Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ото Кариус е роден на 27 май 1922 г. в Цвайбрюкен, Ваймарска република.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Начален етап от войната[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва училище избухва Втората световна война и през май 1940 г. той се записва доброволец в 104-ти пехотен запасен батальон. След обучението е зачислен към 21-ви бронетанков полк и участва в първата си битка като пълнач на танк Панцер 38(t) по време на операция „Барбароса“ през юни 1941 г.

По-късен етап от войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. Кариус е прехвърлен към 502-ри тежко-танков батальон. Тази бойна единица води боеве на Ленинградския фронт, а след това в района на Нарва, Естония (сражението при Нарва). Кариус е тежко ранен през лятото на 1944 г., а впоследствие става командир на Ягдтигър рота, част от 512 тежък противотанков батальон разположен на германско-френския фронт в началото на 1945 г. На 8 март 1945 г., преди да завърши обучението си, 2-ра рота е изпратена към бойната линия в близост до Зигбург. След това взема участие в защитата на река Рейн и впоследствие се предава на американската армия на 15 април 1945 г.

Ото Кариус унищожава повече от 150 танка по време на Втората Световна война. Заедно с Михаел Витман и Курт Книспел е смятан за един от най-великите танкови командири в историята.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След войната той отваря аптека наречена „Аптека Тигър“ в Хершвайлер-Петерсхайм, Райнланд-Палатинате, на името на танка Тигър. Също така написва книга за преживяванията си през войната наречена „Тигри в калта“.

Военна декорация и постижения[редактиране | редактиране на кода]

Брой победи:

  • 150 – 200 унищожени противникови танка, повечето от които на Германско-съветския фронт.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тигри в калта“ (меки корици).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]