Отхайнрих

Отхайнрих
Ottheinrich von der Pfalz
	Отхайнрих Ottheinrich von der Pfalz
10-и курфюрст на Пфалц
	Портрет от Георг Пенц
Роден	10 април 1502 г. Амберг, Федерална република Германия
Починал	12 февруари 1559 г. (56 г.) Хайделберг, Курпфалц
Погребан	Хайделберг, Федерална република Германия
Управление
Период	1556 – 1559
Предшественик	Фридрих II Мъдрия
Наследник	Фридрих III
Други титли	пфалцграф на Пфалц-Нойбург
Герб
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Рупрехт фон Пфалц (Фрайзинг)
Майка	Елизабет Баварска
Братя/сестри	Филип
Съпруга	Сузана Баварска (16 октомври 1529)
	Отхайнрих в Общомедия

Отхайнрих (на немски: Ottheinrich von der Pfalz; * 10 април 1502, Амберг; † 12 февруари 1559, Хайделберг) от фамилията Вителсбахи, e пфалцграф на Пфалц-Нойбург от 1505 до 1559 г. и пфалцграф-курфюрст на Пфалц от 1556 до 1559 г.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Рупрехт от Пфалц (1481 – 1504) и Елизабет Баварска (1478 – 1504), дъщеря на херцог Георг Богатия (1455 – 1503) от Херцогство Бавария-Ландсхут. Неговият дядо по бащина линия е курфюрст Филип от Пфалц.

През 1518 г. Отхайнрих участва в Райхстага на Свещената Римска империя в Аугсбург. След смъртта на император Максимилиан той придружава своя чичо и надзорник пфалцграф Фридрих през 1519 г. до Испания, за да занесе съобщението от изборите на новоизбрания немски крал Карл V. След това той пътува в Кастилия, Арагон, Бургундия и Испанска Нидерландия.

След връщането му в Германия Отхайнрих предприема пътуване до Близкия изток в Светата Земя и си води дневник. На 5 юни 1521 г. той тръгва от Венеция и пристига по море на 10 юли 1521 г. в Яфа. Стои четири седмици в Палестина и на 15 юли 1521 г. тръгва със свитата си на поклонение в Светата Земя. Отхайнрих посещава светите места и в Гробната църква става „рицар на Светия гроб“. В Германия те се връщат на 16 декември 1521 г.

Пфалцграф на Пфалц-Нойбург[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юни 1522 г. Отхайнрих и брат му Филип са обявени на събрание в замък Бургленгенфелд в Нойбург на Дунав за големи. Отхайнрих поема след това заедно с брат си Филип управлението на образуваното през 1505 г. след Ландсхутската наследствена война княжество Пфалц-Нойбург (Млад Пфалц), което те си разделят през 1535 г. Той се нарича вече Отхайнрих фон Пфалц-Нойбург и преустройва следващите години замъка Нойбург за свой дворец-резиденция.

Отхайнрих участва във военни походи през 1523 и 1525 г. Той живее на широко и непрекъснато вземал нови кредити.

На 16 октомври 1529 г. в Нойбург на Дунав той се жени за принцеса Сузана Баварска (1502 – 1543), вдовицата на маркграф Казимир от Бранденбург-Кулмбах. Тя е дъщеря на херцог Албрехт IV от Бавария-Мюнхен и неговата съпруга ерцхерцогиня Кунигунда Австрийска. Те нямат деца.

На 24 декември 1536 г. Отхайнрих пристига в Краков при далечния му чичо Зигмунт I Стари, крал на Полша, за да си получи 32 000 гулдена с лихвите 200 000 гулдена, които дължи Кажимеж IV Ягелончик за сватбата на дъщеря му с Георг. Той получава сумата, но не с лихвите. Там поръчва акварели на посетените от него градове.

На 22 юни 1542 г. Отхайнрих, повлиян от теолога Андреас Осиандер, въвежда чрез закон протестантската вяра в своето княжество. Неговата завършена през 1543 г. дворцова капела в Нойбург се смята за първата строена църква за протестантския ритуал.

През 1544 г. Отхайнрих има задължения от над 1 милион гулдена. Над 600 ищци се явяват в дворец Нойбург. При съвещанията накрая Ландщендите поемат задълженията на Отхайнрих. Затова те поемат управлението и продават собствеността на Отхайнрих, за да му покрият задълженията. През септември 1546 г. Нойбург е завзет от императорска войска, понеже Отхайнрих е заподозрян в подкрепа на Шмалкалдския съюз във войната против императора. Отхайнрих е изгонен. Той отива при своя чичо в Хайделберг в изгнание. По-късно се мести във Вайнхайм в Кармелитския манастир. Там той си прави алхимическа лаборатория, за да произвежда злато и да намери камъка на знанието. Отхайнрих започва отново да събира книги за своята библиотека, която е загубил преди в Нойбург. През 1548 г. той мести библиотеката на манастир Лорш в Хайделбергския дворец. Той купува обратно скъпите си стенни килими, направени в Нойбург от 1539 до 1546 г. от Христиан дьо Рой.

След княжеското въстание през 1552 г. Отхайнрих може да се върне обратно в Нойбург.

Курфюрст на Пфалц[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на неговия чичо курфюрст Фридрих II от Пфалц през 1556 г. Отхайнрих става курфюрст на Пфалц. Той е болен и тежи почти 200 кг.

През 1557 г. въвежда протестантството в Курпфалц. Той помага на науката. Неговата библиотека Bibliotheca Palatina е от най-значимите по това време. Той поръчва през 1530/1532 г. илюминацията и допълването на прочутата Отхайнрих-Библия. Отхайнрих строи на двореца Хайделберг.

Умира в третата година от курфюрството си на 56 години. Погребан е в църквата Св. Дух в Хайделберг.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Claudia Fabian/Jürgen Schefzyk (Hrsg.): Die Ottheinrich-Bibel. Das erste illustrierte Neue Testament in deutscher Sprache. Primus, Darmstadt 2008, ISBN 3-89678-391-2
Neuburg an der Donau (Hrsg.): Pfalzgraf Ottheinrich. Politik, Kunst und Wissenschaft im 16. Jahrhundert. Pustet, Regensburg 2002, ISBN 3-7917-1802-9.
Angelika Marsch (Hrsg.): Die Reisebilder Pfalzgraf Ottheinrichs aus den Jahren 1536/37. Von seinem Ritt von Neuburg a.d. Donau über Prag nach Krakau und zurück über Breslau, Berlin, Wittenberg und Leipzig nach Neuburg. 2 Bände, Konrad, Weißenhorn 2000, ISBN 3-87437-440-8.
Reise, Rast und Augenblick: mitteleuropäische Stadtansichten aus dem 16. Jahrhundert; [Ausstellung der Universitätsbibliothek Würzburg im Martin-von-Wagner-Museum, Residenz, Südflügel; im Rahmen der 600-Jahrfeier der Julius-Maximilians-Universität Würzburg vom 1. Februar – 31. März 2002]. Röll, Dettelbach 2002, ISBN 3-89754-201-3.
Folker Reichert: Die Reise des Pfalzgrafen Ottheinrich zum Heiligen Land 1521. Pustet, Regensburg 2005, ISBN 3-7917-1964-5 (Neuburger Kollektaneenblatt, 153).
Klaus Reichold: Der Himmelsstürmer. Ottheinrich von Pfalz-Neuburg (1502 – 1559). Pustet, Regensburg 2004, ISBN 3-7917-1911-4.
Susanne Seitz: Die Pfalzgrafen Ottheinrich und Philipp, Sutton, Erfurt, 2010, ISBN 978-3-86680-712-9.