Палеопатология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мумифициран човек, боледувал от туберкулоза

Палеопатологията е наука, която изучава болестните изменения в останките от организми, живели през изминалите епохи. Специализирана е в две направления – хуманна и ветеринарна палеопатология. С първата се занимават специалистите в областта на хуманната медицина. Палеопатологията при животните е младо научно направление и е възникнало като такова едва през 1970-те години. Заслуга в това отношение има британският учен Don Brothwell от университета в Йорк, който публикува серия от изследвания върху аномалии в развитието на костната система на някои животни.[1] В България палеопатологията на животните е почти напълно непозната област. Единични публикации[2][3] или отделни сведения са крайно редки.

Палеопатологията предоставя твърде важна информация, както за здравеопазването, така и за опазването на някои животински видове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 2013. Палеопатология на животните. – Природа, БАН, 1: 70 – 76.
  2. Боев, З. 1985. Две костни аномалии в скелета на таза при гривестата чапла (Ardeola ralloides Scop.) и малката бяла чапла (Egretta garzetta L.) (Ardeidae – Aves). – Орнитол. информ. бюл., Инст. по зоол., БАН, 17: 34 – 36.
  3. Боев, З. 1986. Морфологични аномалии на скелетната система при чаплите (Aves, Ardeidae). – Acta zoologica bulgarica, 31: 24 – 31.