Пандъкли
| Пандъкли Оріхівка | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Пандъкли  Пандъкли | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Надм. височина | 68 m |
| Население | 2426 души (2001) |
| Основаване | 1830 |
| Пощенски код | 68721 |
| Телефонен код | +380 4846 |
| МПС код | BH / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Пандъкли в Общомедия | |
Пандъкли, Пандъклия, Пандаклий или Ореховка (на украински: Оріхівка) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Заема площ от 2,79 км2. Преобладаваща част от жителите са българи.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 7,5 километра западно от Хасан Батър, на 11,5 километра североизточно от Кубей.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 70-те години на XVIII век на юг и югозапад от Пандъкли съществуват ногайски селища, чиито останки са индентифицирани в историографията като Чийечел и Кичинчу.[1]
Днешното село Пандъкли е основано през 1830 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, заселили се в Бесарабия след края на Руско-турската война от 1828-1829. Преселниците произхождат от с Фъндъклии (Пандъклии), днес Тенево, Ямболско.[2]
През 1835 година в Пандаклия са регистрирани 127 семейства с 676 жители (353 мъже и 323 жени). Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 83 коня, 498 глави едър рогат добитък, 2145 овце, 2 магарета и 21 свине. Има 3 вятърни мелници, една конна мелница и 13 тъкачни стана.[3]
В началото на 60-те години на XIX век в Пандаклия функционира училище с 63 ученика.[4] В 1877 година в училището се обучават 75 момчета и 4 момичета.[5] През същата година в селото има 4 конни и 31 вятърни мелници.[6]
В началото на ХХ век Пандаклия има 550 къщи (двора) и 3205 жители.[7]
През 1918-1940 и 1941-1944 година Пандъклия е в границите на Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4365 души, от които 4273 българи (97,89%), 31 руснаци (0,71%), 29 румънци (0,66%), 9 украинци и 1 гагаузин.[8]
От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. През февруари 1941 година е създаден първият колхоз - „Коминтерн“.[9]
От 1944 до 1991 година Ореховка отново е част от СССР, а от 1991 година – от независима Украйна.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на селото възлиза на 2426 души(2001 г.). Гъстотата е 869,53 души/км2.
Демографско развитие:
- 1852 – 1046 души;[10]
- 1870 – 1735 (882 мъже и 854 жени)[11]
- 1875 – 1837 (926 мъже и 911 жени)[11]
- 1877 – 2652 (1426 мъже и 1226 жени);[5]
- 1930 – 4365 души
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[12]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 2426 | 100.00 |
| Български | 2280 | 93.98 |
| Украински | 51 | 2.10 |
| Руски | 44 | 1.81 |
| Молдовски | 22 | 0.90 |
| Гагаузки | 20 | 0.82 |
| Цигански | 4 | 0.16 |
| Немски | 1 | 0.04 |
| Други | 4 | 0.16 |
Родени в Пандъкли[редактиране | редактиране на кода]
Александър Малинов (1867–1938), изтъкнат български политик, министър-председател на България
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шабашов, А. В., Природно-географические условия. Общие сведения о селе, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 29-30.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 330..
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270.
- ↑ Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 149.
- ↑ а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 234.
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 434.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 26.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 4., архив на оригинала от 9 април 2016, https://web.archive.org/web/20160409222105/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Cetatea%20Alba_1930.pdf, посетен на 15 май 2010
- ↑ „Ореховка“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, с. 387.
- ↑ Новаков, С., пос. съч., с. 528.
- ↑ а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 407.
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
