Парохтио
| Парохтио Παρόχθιο | |
| — село — | |
  Парохтио  Парохтио  Парохтио | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 608 m |
| Население | 0 души (2001) |
Парохтио или Сокол или Синголи (на гръцки: Παρόχθιο, катаревуса: Παρόχθιον, Парохтион; до 1927 година Συγκόλιον, Синголион[1]) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Останките на селището са разположени в областта Населица на 10-ина километра южно от град Неаполи (Ляпчища) и около 7 километра югоизточно от Цотили. Землището на селото на юг граничи с гревенското село Климатаки.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Сокол (Сингол) е чифлишко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 в Соколъ живеят 30 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сокол е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 6 къщи.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година Синголион (Συγκόλιον) се обитава от 50 гърци християни.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сокол остава в Гърция. Чифликът пострадва при войните, тъй като през 1913 година при първото преброяване от новата власт в него не са регистрирани жители.[5]
През 1920-те години в селището са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година то е представено като изцяло бежанско село с 20 бежански семейства или 68 души бежанци.[6]
В 1927 година името на селото е сменено на Парохтио.
През 1950-те и 1960-те години селището е обхванато от миграционните движения към градовете и чужбина, поради което към края на 1960-те години е изоставено. Днес всички постройки са разрушени, с изключение на църквата „Свети Безсребреници“ и на сградата на началното училище.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Παρόχθιο Greece
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
