Пастух
| Пастух | |
 | |
  Пастух  Пастух | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 46 души[1] (15 март 2024 г.) 4,63 души/km² |
| Землище | 9,982 km² |
| Надм. височина | 471 m |
| Пощ. код | 2659 |
| Тел. код | 07915 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 55542 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
| Пастух в Общомедия | |
Пастух е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пастух се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в североизточния край на географската област Пиянец, в близост до река Струма, от двете страни на шосето Кюстендил-Невестино-Бобошево.
Селото се намира на около 10 км от общинския център – с.Невестино; на 25 км от областния център - гр.Кюстендил, на 30 км от гр.Дупница, на 15 км от гр.Бобошево, на 100 км от гр.София и на 50 км от гр.Благоевград.
Климатът е мек, с прохладно течение през лятото.
Махали: Горна, Долна, Краището, Брегарска, Спро̀тива, Воденичарска и Еленско Лозе.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2007 | 2009 |
| Население | 373 | 446 | 430 | 430 | 433 | 468 | 381 | 267 | 140 | 88 | 70 | 61 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта Пиянец. Загнездено е сред скалите и теснините на река Струма. Предполага се че в района на днешното село се е намирал средновековния град Житомиск.
През 1893 г. землището на селото е 4032 дка, от които 2297 дка ниви, 1533 дка гори, 187 дка лозя, 57 дка ливади и др. Основен поминък на населението са животновъдство и земеделие (зърнени храни, тютюн, лозарство и овощарство). Развити са и домашните занаяти — има 6 воденици, 2 кръчми, тепавица, бакалница, обущарница.
Построено е училище (1929 г.), учредена е кредитна кооперация „Напредък“ (1941 г.).
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Нов път“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – с.Невестино.
Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1962 г., асфалтирани са площадът и шосето (1978 г.), построен е мост над река Струма.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на риболовен, селски, културен и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Средновековна крепост (останки). Намира се на 1,2 км източно от селото, върху височина с два заоблени върха, в местността „Скалето“. Известна е под имената: Градището, Дукяно, Паланката и Калугерица. На южния връх са запазени остаанки от крепостен зид, граден от ломени камъни, споени с бял хоросан. Част от стената е с височина 1,50 м и се проследява на повече от 10 м дължина. Изказано е предположение че тук се е намирал град Житомиск, споменаван като селище през XII-XIV век.
- Късносредновековна църква „Свети Иван“. Намира се на 1 км южно от селото, непосредствено вляво от шосето Кюстендил - Бобошево на десния бряг на река Струма. Еднокорабна, едноапсидна църква с притвор, с размери 7,50 Х 3,50 м. Състои се от наос, притвор и полукръгла апсида. Особеност на плана е открития притвор. Той е единствен известен пример при еднокорабна църква от това време в Западна България. Църквата е изградена през XVI век. Зидарията е от речни камъни, обработени бигорови блокчета и червени тухли, споени с бял хоросан. Църквата е била изцяло изписана отвътре. Понастоящем е реставрирана, но няма запазени стенописи. Църквата е паметник на културата.
- Късносредновековна църква „Света Троица“. Намира се в източната покрайнина на селото, на левия бряг на река Струма. Еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана на две стъпала в земята, с размери 7,50 Х 3,50 м. Построена е към XVI-XVII век. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка, а антите и надвходната ниша са от бигор. Цялата вътрешност е била изписана. Понастоящем е реставрирана, като от стенописите са останали отделни фрагменти. Църквата е паметник на културата.
- Късносредновековна църква „Света Богородица“. Намира се на 3 км източно от селото, в непосредствена близост до средновековната крепост. Еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата). Цялата вътрешност е била изписана. От стенописите не е запазено нищо. Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Църквата е паметник на културата.
- Късносредновековна църква „Свети Димитър“ (останки). Намира се в северната покрайнина на селото. Основите са затрупани и затревени. Отчасти личи само южния зид, граден от ломени камъни и бял хоросан. Еднокорабна и едноапсидна църква с малки размери. Сега в близост до мястото има аязмо (света вода) със същото име.
Отдих и туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Селото и неговата околност са идеално място за туризъм, за отдих и риболов. В реката се лови клен, мряна, кефал и скобар.
Ваканционно селище "Пастух Архив на оригинала от 2011-12-22 в Wayback Machine." е разположено върху площ от 3 дка в живописното дефиле на река Струма.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.24-5.
- Танев, Стоян. – Невестино, 2004 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Община Невестино
- Разстояния от село Пастух до други населени места в България
- Паметници на културата в Община Невестино
- с. Пастух - сайт за българските църкви и манастири
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 499.
| |||||