Патера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патера от Апулия, 3 в. пр.н.е., Музей на Кил.

Патѐра (на латински: patera) е метален, по-рядко глинен съд за религиозни обреди.[1]

Представлява плитко блюдо с дръжка с пластична украса и завършваща с глава на овен, куче или пантера. Използва се през елинистическата и римската епоха за възлияния. Открива се при археологически проучвания в надгробни могили.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3331.