Пемо
| Пемо | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Ратперга |
| Деца | Айзтулф Ратчис |
Пемо (Pemmo) e от 706 до 739 г. херцог (dux) на лангобардското херцогство Фриули.
Син е на Било от Белунум (Белуно), който е избягал заради въстание във Forum Julii (Цивидале).
Женен е за Ратперга, с която има синовете Ратчис, Ратхаит и Айзтулф.[1]
През 706 г. Пемо става херцог на Фриули, като последник на смъкнатия Корвол (Corvolus). В своя дом той приема сираците на падналите лангобарди в последната война против словаките и ги възпитава заедно със собствените си деца.[2] Когато славяните от Карантания нападат Лауриана, той марширува против тях с порасналите си възпитаници. Славяните претърпяват големи загуби, а Пемо загубва само един човек. Сключват мирен договор.[3]
Той затваря патриарх Каликст от Аквилея, понеже той изгонил владиката Аматор на Julia Carnica от Фриули. Тогава крал Лиутпранд сваля Пемо от трона и поставя около 739 г. на неговото място за херцог на Фриули сина му Ратчис. Пемо иска да избяга заедно с привържениците си при славяните, но Ратчис успява да накара Лиутпранд да го помилва. Помилвани са също и синовете му Ратхаит и Айзтулф, а останалите са затворени. [4]
За по-нататъшния живот на Пемо няма сведения. Синовете му Ратчис и Айзтулф стават крале на лангобардите.
Ратчис подарява в чест на баща си олтар. Надписът разказва за „прочутият и благороден Пемо“, който възстановява разрушената Йоан-църква и я обогатява с много подаръци.[5]
- DE MAXIMA DONA XPI AD CLARIT SVEBEIMI CONCESSA PEMMONI VBIQVE DIRVTO
- FORMARENTVR VT TEMPLA NAM EI INTER RELIQVAS
- SOLARIVM BEATI JOHANNIS ORNABIT PENDOLA EX AVRO PVLCHRO ALT
- ARE DITABIT MARMORIS COLORE RATCHIS HIDEBOHRIT.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Дякон, Historia Langobardorum. Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878, S. 12−187 (Liutprand S. 177−187)
- Wilfried Menghin, Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4. S. 193−198
- Jörg Jarnut, Geschichte der Langobarden, Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2, S. 80−105
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Дякон:History of the Langobards Архив на оригинала от 2016-07-29 в Wayback Machine.
- Ludo Moritz Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 134 – 136
- Thomas Hodgkin, Italy and her Invaders Vol VI, S. 332 – 334
- херцог Пемо