Перица
| Перица | |
| — бивше село — | |
  Перица  Перица | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Хаджидимово |
| Закриване | 1951 година |
Перица е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на община Хаджидимово, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се е намирало на 300 m от днешната българо-гръцка граница между селата Петрелик и Белотинци, в северното подножие на връх Пожар (806 m).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Перица (Péritsa) е посочено като село в Неврокопска каза с 52 домакинства и 150 жители помаци.[2]
През 1899 година селото има население 340 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Перица живеят 300 души, всички турци.[4]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. След Деветосептемврийския преврат приграничното село принудително е изселено[5] в 1951 година, тъй като остава южно от изграденото гранично съоръжение.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Асенов, Асен. Планината Перица (Бесленски рид) – част от защитена зона „Долна Места“ – BG 0000220 // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-геогрфски факултет 2. География (105). София, 2013. ISSN 0324-2579. с. 196.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 210.
| |||||||||||
