Петър Танчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Танчев
Секретар на БЗНС
Мандат27 декември 1974 – 2 декември 1989
Назначен отУправителен съвет на БЗНС
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС:
1 декември 1976 – 2 декември 1989Алекси Иванов
НаследникАнгел Димитров
Първи зам.председател на Държавния съвет на НР.България
Мандат27 декември 1974 г. – 14 декември 1989 г.
Назначен от6 то Народно събрание
ПредшественикГеорги Трайков
НаследникАнгел Димитров
Първи зам.-председател
1971 – 1976Кръстю Тричков
Георги Джагаров
Зам.-министър-председател
1976 – 1981Тано Цолов
1979 – 1987, 1989Георги Йорданов
1981 – 1985Станиш Бонев
1986 – дек.1988 (от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. – министър на земеделието и горите която длъжност е глава на суперминистерство, равна на вицепремиер)Алекси Иванов
ПредшественикГеорги Трайков
НаследникАнгел Димитров
Лична информация
Роден
Починал
21 юли 1992 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища
Националност България
РелигияАтеизъм
Полит. партияБЗНС (1935 – 1990)
Професияюристполитик
Военна служба
ПреданостБКП – БЗНС (казионен) – Отечествен фронт
ОтличияГерой на соц.труд, орден „Георги Димитров“, Орден „13 века България“, Международна ленинска награда
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Петър Танчев Желев е български политик, Секретар (Председател) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1974 до 1989 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Танчев е народен представител в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX народно събрание (1986 – 1990).

Петър Танчев е роден през 1920 г. в село Гледка, Хасковско. През 1935 г. става член на лявото крило на Българския земеделски младежки съюз, а през 1940 – 1942 г. е арестуван за политическата си дейност. През 1944 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж.[1] От 1948 г. е заместник организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като министър на правосъдието (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на Държавния съвет.

През 1987 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС Алекси Иванов и Пандо Ванчев от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС Ангел Димитров, избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС Виктор Вълков, избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с Петър Младенов и Андрей Луканов.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Танчев е женен за професор Кичка Танчева, която преди 1989 г. е ръкодводител на Стоматологичния институт. От брака си с нея има син, професор Евгени Танчев, председател на Конституционния съд от 16 ноември 2009 г. до 15 ноември 2012 г., както и 2 внучки, дъщери на сина му – Милена Танчева и Петра Танчева.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на социалистическия труд (1980)
  •  Орден Георги Димитров (1970)
  •  Орден Георги Димитров (1980)
  •  Орден "13 века България (1984)
  •  Носител на Международна ленинска награда (СССР, 1987)
  •  Орден Народна република България I ст. (1959).
  •  Орден Звезда на Дружба между народите – златен (ГДР, 1986)
  • Орден Карл Маркс (ГДР, 1989)
  • – Орден „Дружба Народов“ – (СССР)(1980)
  • Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ (1975)[2]
  • Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ (1985)[3]
  • Медал „1300 години България“ (1981)
  • Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ (1984)
  • Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ (1972)
  • Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982)
  • Медал „25 години Народна власт“ (1969)
  • Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ (1973)
  • Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ (1947)
  • Медал „100 години Априлско въстание“ (1976)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „БЗНС винаги верен на Партията, на народа, на социализма“ (1981; в два тома)
  • „БЗНС и изграждането на развито социалистическо общество“ (1983)
  • „За единство между БКП и БЗНС“ (1983)
  • „БЗНС – верен съюзник в борбата за социализъм и мир“ (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 356
  2. вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
  3. Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.
Георги Трайков Секретар (Председател) на БЗНС (27 декември 1974 – 2 декември 1989) Ангел Димитров
Георги Трайков първи заместник-председател на Държавния съвет (1 ноември 1974 – 14 декември 1989) Ангел Димитров