Пиер Жане

Пиер Жане
Pierre Marie Félix Janet
	Пиер Жане Pierre Marie Félix Janet
френски психиатър и философ
Роден	30 май 1859 г. Париж, Франция
Починал	24 февруари 1947 г. (87 г.) Париж, Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Учил в	Екол нормал (Париж); Парижки университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	болница Салпетриера; Сорбона; Колеж дьо Франс
Повлиян	Жан Шарко
	Пиер Жане в Общомедия

Пиер Мари Феликс Жанѐ (на френски: Pierre Marie Félix Janet) е известен френски пионер психиатър и философ в полето на дисоциацията и травматичната памет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 май 1859 година в Париж, Франция. Той е възпитаник на Висшето педагогическо училище, агреже по философия. През 1889 става доктор на филологическите науки, а през 1893 – доктор на медицинските науки. След дипломирането си става ръководител на лабораторията по психология в парижката университетска болницата Салпетриера. От 1895 г. е преподавател в Сорбоната и в Колеж дьо Франс.

Умира на 24 февруари 1947 година в Париж на 87-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

На базата на проучване на различни клинически случаи, Пиер Жане развива диасоциативна система на психопатология, споделяйки възгледите на Шарко за хистерията като психологическа дисоциация. Според него хистерията и неврозите се предизвикват от депресия и изтощение на мозъка, което е свързано със стесняване на съзнанието и повишаване на внушаемостта. Класифицирайки хистерията като психическо разстройство, той предпочита лечението ѝ да е с хипноза, особено при затруднения в паметта и фиксациите. Пациентите с хистерия изпитват слабост, преувеличена сугестивност (внушаемост), погрешна памет и фиксация.

Психологическата му система е съчетание на анализ и синтез – всички идеи, чувства или усещания са насочени към действията. Жане, развива идеята, че здравата личност има стабилно ниво на психическа енергия, което подкрепя интегрираната система от идеи и емоции. Намаленото психично напрежение води до недостатъчна енергия за справяне с проблемите, в резултат на което възникват неврозите.

Пиер Жане отделя четири нива на психическо развитие на детето:

Първото ниво се характеризира с развитието на моторните реакции, където значими за по-нататъшното развитие са не самите реакции, а тяхната социална обусловеност.
Второто ниво се характеризира с развитие на перцептивните действия и на него се формира устойчивост на възприятията на предметната действителност.
На третото ниво – социално-личностното, детето може да съгласува своите действия с действията на другите хора. Именно на това ниво той придава голямо значение, защото ако на по-ранен етап поведението се ограничава с по-прости форми на взаимопомощ, то сега става социално.
Четвъртото ниво е на интелектуално-елементарното поведение, което се характеризира с развитието речта на детето. Чрез речта детето издава тайната на свършените действия, тъй като възрастните искат от него отчет. Овладяването на речта създава условия за развитието на мисленето на детето.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Жане е систематичен психолог, чиято психология на поведението предшества съвременната психология, включваща в схемата на поведение едновременно и влиянието на ситуацията и съзнателните и безсъзнателни реакции на индивида на тази ситуация за обяснение на актовете, възприемани от наблюдателя или експериментатора. Влиза в спор със Зигмунд Фройд за това, кой пръв е използвал понятието за безсъзнателното.