Пиново
| Пиново Πίνοβο | |
 Изглед към планината от юг-югозапад | |
  Местоположение на най-високия връх в планината – Корфула | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция Северна Македония |
| Най-висок връх | Пиново |
| Надм. височина | 2150 m |
Пѝново (на гръцки: Πίνοβο) е планина в дем Мъглен (Алмопия), на границата на Гърция със Северна Македония.[1][2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Пиново е голям планински комплекс в северната част на Мъглен. На запад се отделя от големия планински комплекс на Нидже (Ворас) с прохода Пуловец (1160 m), откъдето започват срещуположнотечащите реки Рожденска (към Северна Македония) и Порой (Козяк, Химарос, към Гърция), приток на Мъгленица. Пиново образува общ планински комплекс с разположената на изток-североизток Кожух (Дзена, Кожуф), от която Пиново е отделена с река Катарос - пирамида № 96 (1780 m) - Стара река. Нидже, Пиново и Кожух на географските карти често са обозначавани като една или две планини. Местните жители смятат Пиново и Кожух за отделни планини.[1]
В подножието на Пиново са селата Тушин (Аетохори) и Тръстеник (Тириопетра).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В планината се водят сражения между български и гръцки войски по време на Първата световна война.[3]
Геология, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Скалите на комплекса са вулканични и варовикови.[1]
В Пиново доминират буковите и боровите гори, които достигат до 1800 метра надморска височина, от където вече преобладава алпийска растителност. Фауната в планината е богата – среща се кафява мечка, вълк, елен, както и редки хищни птици като скален орел, орел змияр, лешояд и други.[3]
Планината е част от мрежата защитени зони от Натура 2000 (1240002) и е определена като орнитологично важно място (038). Девствена букова гора (33 декара) в горския комплекс Сборско (Певкото) - Долно Родиво (Като Корифи) е обявена за защитен природен паметник (F.E.K. 656D/1986).[4]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
През 1999 година е открито голямо маршрут за катерене по стръмния склон, разположен на юг-югоизток от върха, докато върху разпръснатите скали, които се намират малко по-ниско към Тушин (Аетохори), има по-малки маршрути за катерене.[5]
Изкачването до върха може да стане от село Тушин (Аетохори, 660 m) за около 6 часа.[5]
Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от селата Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m) преминава през южните склонове на Пиново или през селата Тръстеник (Тириопетра, 280 m) и Фущани (Фустани, 300 m) и продължава към Ошин (Архангелос, 820 m) - Люмница (Скра, 570 m).[5]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Пиново, Дойдица, Дойдеща, Доздица | Κορφούλα, Ντοΐντιτσα, Ντοΐντεστα, Πίνοβο, Ντόζντιτσα | 2150 m[4] | ЗСЗ над Тушин (Аетохори)[2] |
| Бела чука | Ασπροκορφές, Μπαλατσούκα | 1846 m[4] | пирамида № 100[2] |
| Блатец | Μπλάτατς | 1565 m[4] | |
| Блатец | Καραούλι Μπλάτατς | 1464 m[4] | пирамида № 104[2] |
| Вена вода | Ασπροκορφή, Βένα Βόδα | 1432 m[4] | С над Северяни (Ворино)[2] |
| Висок рид | Βισόκ Ρίντ | 2138 m[4] | прамида № 97[2] |
| Витлогрико | Αγριοπλαγιά, Βιτλόγρικο | 1380 m[4] | СЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Голубец | Καραούλι Γκολούμπατς | m[4] | пирамида № 102[2] |
| Грото | Πλαγιά, Γκρότο | 1300 m[4] | СЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Деспот | Δεσπότης | 1520 m[4] | ССЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Динга, Лясела | Σήκωμα, Ντίγκα, Λιασέλα | 1565 m[4] | СЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Дойдица | Πλαγιά, Ντοϊντίτσα | 1800 m[4] | ЗСЗ от Нъте (Нотия) и Ю от пирамида № 100[2] |
| Дудица | Ντούντιτσα | 2050 m[4] | пирамида № 98[2] |
| Калугер | Γυμνοκορφή, Γκολογκερές, Καλόγερος | 1837 m, колонка на 1798 m[4] | С от Тушин (Аетохори)[2] |
| Каранасо | Καρανάσος | 1700 m[4] | З от Нъте (Нотия) и Ю от пирамида № 100[2] |
| Касапица | Σφαγείο, Χασαπίτσα | 1520 m[4] | С от Северяни (Ворино) и СЗ от пирамида № 100[2] |
| Катофилков камен[2] или Катофилски камен[6] | Πέτρα Φιλίππου, Κατοφίλκο Κάμεν | 1733 m[4] | С от Северяни (Ворино) и С от Сборско (Певкото)[2] |
| Козяк | Γιδότοπος, Κόζακ | 1560 m[4] | ЮЗ от Нъте (Нотия)[2] |
| Кондорица | Κοντορίτσα | 1502 m[4] | |
| Коприва, Власов град | Κόπριβα, Βλάσοβ Γκραντ | 1636 m[4] | пирамида № 103[2] |
| Куровица | Κουφάλα, Κουροβίτσα | 1673 m[4] | С от Северяни (Ворино) и ЮЗ от пирамида № 100[2] |
| Ликовина | Βότανα, Λυκοβίνα | 1025 m[4] | С от Северяни (Ворино) и на ЮЗ от Сборско (Певкото)[2] |
| Паша | Πασάς | 1998 m[4] | пирамида № 99 |
| Πετρωτή | 1485 m[4] | С от Северяни (Ворино)[2] | |
| Πύργος | 1500 m[4] | ||
| Плаца | Πλάτωμα, Πλάτσα | 1360 m[4] | С от Северяни (Ворино) и ЮИ от пирамида № 104[2] |
| Прашник[7][8] | Καραούλι Πανάγου | 1604 m, колонка на 1595 m[4] | пирамида № 105[2] |
| Пуловец | Πούλοβετς | 1240 m[4] | СЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Ронго | Βούρλο, Ρόγκος | 1170 m[4] | СЗ от Северяни (Ворино) и на З от Сборско (Певкото)[2] |
| Самар | Σαμάρι | 1526 m[4] | ССЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Страганица | Στραγκάνιτσα | 1850 m[4] | |
| Стронгили | Στρογγύλη | 1272 m[4] | СЗ от Северяни (Ворино)[2] |
| Тръстеник | Κεραυνοκορφή, Τρέστενικ | 928 m[5] | СЗ над Тръстеник (Тириопетра)[2] |
| Туфката | Μύτη, Τούφκτα | 2066 m[4] | Ю от главния връх[2] |
| Ушите | Αυτί, Ούσιτσε | 1480 m, колонка на 1468 m[4] | СЗ от Нъте (Нотия)[2] |
| Φιδόπετρα | 1356 m[4] | ССЗ от Северяни (Ворино)[2] | |
| Цървени земи | Κοκκινόχωμα, Τσερβένι Ζέμνι | 1760 m[4] | И от главния връх[2] |
| Цървени земи | Κόκκινα Χώματα | 1469 m[4] | ССЗ от Северяни (Ворино)[2] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 446. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Στο Πίνοβο με την υπέροχη κορυφογραμμή του // HikingExperience, 8 януари 2017. Посетен на 4 юли 2017.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 447. (на гръцки)
- ↑ а б в г Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 448. (на гръцки)
- ↑ Kavadarci GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
| |||||||
