Пипин III

Пипин III Къси Pippinus Brevis
майордом на Австразия
Роден	около 715 г. Жюпий, Австразия
Починал	24 септември 768 г. Сен-Дени при Париж
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Семейство
Род	Каролинги
Баща	Карл Мартел
Майка	Ротруда от Трир
Братя/сестри	Карлман Грифон Бернхард Хиероним Ремигий Хилтруда Алдана
Съпруга	Бертрада от Лаон (740)
Деца	Карл Велики Карломан I Гизела (дъщеря на Пипин Къси)
Други роднини	Пипин Ерсталски (дядо)
Подпис
Пипин III Къси в Общомедия

Гробът на Пипин III и съпругата му Бертрада Млада в базиликата Сен-Дени.

Пипин III Къси също Пипин Млади и Пипин Малкия (на латински: Pippinus Brevis; на френски: Pépin le Bref; на немски: Pippin der Jüngere, Pippin III, Pippin der Kurze, Pippin der Kleine) от династията на Каролингите е майордом на франките в периода 741 – 751 г., а от 751 г. – крал на франките. Баща е на Карл Велики.

Той е вторият син на Карл Мартел (688 – 741 г.) – майордом на Австразия и фактически (но нетитулуван) владетел на франките, и първата му съпруга Ротруде от Трир (690 – 724 г.), и внук на Пипин Ерсталски. По-големият му брат е Карлман. Полубрат е на Грифон и на Хилтруда.

Възпитаван е в манастира Сен-Денис. През 741 г. Пипин се жени за близката си роднина Бертрада от Лаон или Бертрада Млада (* ок. 725 – † 12 юли 783).

След смъртта на Карл Мартел през 741 г. франкското царство е разделено между двата му сина от първия брак – Карлман и Пипин Млади, като Карлман получава Аустрия, Алемания и Тюрингия, а Пипин – Неустрия, Бургундия и Прованс.

Пипин III управлява франките от 741 до 768 г. В началото на управлението концентрира усилията си в подобряване на отношенията с църквата, изострени от секуларизацията (одържавяването) на църковни земи след Concilium Germanicum по времето на Карл Мартел (715 – 741 г.). Според постигнатия компромис, земите, раздадени от Карл Мартел като бенефиции отново се признавали за църковни, но оставали в ръцете на бенефициариите, които обаче били задължени да плащат на църквата данък за тях. Тези земи се наричали „прекарии по кралска воля“ (pracaria verbo regis). Техните държатели (бенефициарии) продължавали да са длъжни да носят военна служба в полза на държавата, а църквата нямала право да им отнема земята без кралско разрешение.

През 751 г. със съгласието на папата, на събрание на франкските аристократи и на своите васали в Соасон, Пипин официално е коронясан за първия крал на франките от каролингската династия. Последният крал от династията на Меровингите – Хилдерих III е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папа Стефан II в Париж. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против лангобардския крал Айзтулф (през 754 и 757 г.), когото принуждава да върне на Папството заграбените от него земи в папската област и Равенския екзархат. Победите на Пипин Къси през 756 г. и връщането на земите на Равена и Пентаполис на Папството, де факто водят до възникването на светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи на католическата църква като основа за нейните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му Дар на Пипин.

С двата си похода през 752 г. и 756 г. Пипин отнема Септимания и Нарбон от арабите. През 755 г. налага кралски монопол върху монетосеченето и неговата стандартизация. Между 760 г. и 768 г. води военни действия срещу Аквитания (кралство).

Пипин III Къси умира през 768 г. и е наследен от двамата си сина Карл Велики и Карломан.

С Бертрада Млада освен Карл Велики (747 – 814) и Карломан I (751 – 771) Пипин III Къси има още четири деца:

• Гизела (* 757, † 810) станала 788 г. абатеса на Chelles, в областта на Париж
• Пипин (* 759, † 761)
• Ротхайд
• Аделхайд

Погребан е в базиликата Сен-Дени при Париж до съпругата си Бертрада.

Източници

• Reinhold Rau: Quellen zur karolingischen Reichsgeschichte. Bd. 1. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1987, ISBN 3-534-06963-3.

Литература

• Matthias Becher: Merowinger und Karolinger. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2009, ISBN 978-3-534-15209-4.
• Matthias Becher u.a.: Der Dynastiewechsel von 751. Vorgeschichte, Legitimationsstrategien und Erinnerung. Scriptorium, Münster 2004, ISBN 3-932610-34-2.
• Erich Caspar: Pippin und die römische Kirche. Kritische Untersuchungen zum fränkisch-päpstlichen Bunde im 8. Jahrhundert. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1973, ISBN 3-534-05699-X (Reprint – Berlin 1914).
• Ivan Gobry: Pépin le Bref. Pygmalion, Paris 2001, ISBN 2-85704-717-7.
• Heinrich Hahn: Jahrbücher des fränkischen Reichs. 741 – 752. Duncker & Humblot, Berlin 1975, ISBN 3-428-03365-5 (Reprint der Ausgabe Leipzig 1863).
• Ludwig Oelsner: Jahrbücher des fränkischen Reichs unter König Pippin. Duncker & Humblot, Berlin 1871.
• Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2006, ISBN 3-17-019099-7.
• Rudolf Schieffer: Pippin d. Jüngere. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 469 – 472 (Digitalisat).
• Reinhard Schneider: Das Frankenreich. Oldenbourg, München 2001.
• Hans K. Schulze: Vom Reich der Franken zum Land der Deutschen: Merowinger und Karolinger. Das Reich und die Deutschen. Siedler, Berlin 1987, ISBN 3-88680-058-X.
• Jürgen Strothmann: Das Königtum Pippins als Königtum der Familie und die Bedeutung der Clausula de unctione Pippini. Zeitschrift der Savigny-Stiftung für Rechtsgeschichte. Germanistische Abteilung. Bd. 125, 2008, ISSN – 4045 0323 – 4045, S. 411 – 429.
• Heinrich Hahn: Pippin (fränkischer Hausmeier). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 26, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 155 – 162.

Външни препратки

• Pippin III, genealogie-mittelalter.de
• Urkunde Pippins für Kloster Fulda, 760 als Fotografie in den Beständen des Lichtbildarchiv älterer Originalurkunden an der Philipps-Universität Marburg.