Питър Уорън Диз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Питър Уорън Дийзи)
Питър Уорън Диз
Peter Warren Dease
английски изследовател
Роден
Починал
17 януари 1863 г. (75 г.)

Националност Англия
Семейство
СъпругаЕлизабет Чоуинард

Питър Уорън Диз (на английски: Peter Warren Dease) е английски арктически изследовател, търговец на кожи.

Произход и търговска дейност (1788 – 1836)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1788 година на остров Мичилимакинак на езерото Хюрън, Британска колония (днес остров Макинак в щата Мичигън, САЩ), четвърти син на доктор Джон Диз, капитан и заместник-председател на Асоциацията по индианските въпроси. На 6-годишна възраст семейството му се премества в Монреал, а на 13-годишна – Диз започва работа в компания за търговия с кожи. Първо работи в „Северозападната компания“ около Голямото Робско езеро, а през 1804 – около езерото Атабаска. През 1817 се премества на северозапад – в басейна на река Маккензи.

През 1823 Диз е поканен да участва в експедиция за изследване басейна на река Финли (дясна съставяща на Пис Ривър, от басейна на Маккензи) с цел развиване на търговията с кожи в този район, но той не е в състояние да участва поради други задължения.

Експедиционна дейност (1825 – 1839)[редактиране | редактиране на кода]

Първа експедиция (1825 – 1827)[редактиране | редактиране на кода]

През 1825 – 1827 взема дейно участие в експедицията на Джон Франклин, на длъжността заместник-командир. По време на експедицията отговаря за контактите с местното население, поради знанието му на различните индиански наречия в района. Контролира строителството на Форт Франклин на брега на Голямото Мече езеро.

След завръщането си от експедицията на Джон Франклин, Диз напуска „Северозападната компания“ и през 1828 става член на управителния съвет на „Компанията Хъдзънов залив“ за търговия с кожи. Той ръководи търговията с кожи в басейна на новооткритата река Пийл. През 1830 става управител на отдела за търговия с кожи около езерото Фрейзър, а през 1835 взима отпуск поради влошаване на зрението му и поради активното му участие в организиране на нова полярна експедиция.

Изследване северното крайбрежие на Северна Америка (1836 – 1839)[редактиране | редактиране на кода]

Карта, изработена от Питър Уорън Диз, показваща откритията извършени от него и Томас Симпсън по северното крайбрежие на Северна Америка през 1837 – 1839

Към средата на 30-те години на ХІХ век големи участъци от северното крайбрежие на Северна Америка са напълно неизвестни. Не е завършено и изследването на северозападните брегове на континента. По разпореждане на компанията, в която Диз служи, през 1836 е назначен за ръководител на експедиция от 19 души, която да проучи неизвестните северни брегове на Северна Америка. През лятото на 1837, заедно с Томас Симпсън (1808 – 1840), с лодки се спускат по река Маккензи и изследват северното крайбрежие на Северна Америка на запад от делтата на реката до нос Бароу (4 август, 71°23′ с. ш. 156°29′ з. д. / 71.383333° с. ш. 156.483333° з. д.). На изток от носа открива залива Диз (155º 26` з.д.), нос Симпсън (1 август, 70°59′ с. ш. 154°34′ з. д. / 70.983333° с. ш. 154.566667° з. д.), на входа на новооткрития залив Смит (70°52′ с. ш. 154°20′ з. д. / 70.866667° с. ш. 154.333333° з. д.) и долното течение на река Колвил (над 800 km, най-голямата река в Северна Аляска). Двамата зимуват близо до Голямото Мече езеро.

На 6 юни 1838, отново двамата, с две лодки се изкачват на североизток по река Диз, спускат се по река Копърмайн и на 1 юли достигат до залива Коронейшън. Преминават на север от залива Батърст и на 9 август достигат до 68°16′ с. ш. 109°20′ з. д. / 68.266667° с. ш. 109.333333° з. д.. От там Симпсън самостоятелно, преминава по леда на североизток (покрай северния бряг на п-ов Кент) и на 20 август, на 106° з.д., вижда на север голяма земя (южния бряг на остров Виктория), след което се връща обратно, където го чака Диз. Зимуват отново до Голямото Мече езеро.

През лятото на 1839 морето в района на залива Коронейшън и на изток от него е напълно свободен от ледове и за плаването на лодките на двамата пътешественици няма никакви препятствия. На изток от залива Батърст на 9 август откриват протока Диз (68º 50` с.ш., отделящ п-ов Кент от остров Виктория), заобикалят нос Александър (68°56′ с. ш. 106°11′ з. д. / 68.933333° с. ш. 106.183333° з. д., в най-тясната част на протока) и откриват залива Куийн Мод (68°20′ с. ш. 102°00′ з. д. / 68.333333° с. ш. 102° з. д.). Пресичат го от запад на изток и откриват протока Симпсън (97º 40` з.д., отделящ п-ов Аделаида от остров Кинг Уилям) и в залива Чантри достигат до 68°28′ с. ш. 94°14′ з. д. / 68.466667° с. ш. 94.233333° з. д.. На обратния път двамата изследват около 100 km от южния бряг на остров Кинг Уилям и около 250 km от югозападния бряг на остров Виктория.

По време на зимуването през 1839 – 1840, Симпсън завършва описанието на пътешествието "Разказ за откритията в северозападната част на Америка, извършени от служителите на „Компанията Хъдзънов залив“ през 1836 – 1839" (Лондон, 1843) и заминава за Англия през САЩ, но на 16 юни 1840 е убит на река Мисисипи от своите спътници-индианци. Лондонското географско дружество посмъртно му присъжда златен медал, а Диз, като един от видните изследователи на Американска Арктика е оценен чак от по-късните изследователи на тези райони.

Следващи години (1839 – 1863)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от експедицията Диз излиза в отпуск и му е определена пожизнена пенсия от £ 100 от кралица Виктория. През август 1840 Диз се жени за Елизабет Чоуинард, от която има осем деца (четири сина и четири дъщери). Премества се във ферма близо до Монреал. През 1843 напуска „Компанията Хъдзънов залив“ и до края на живота си живее спокойно във фермата си, където почива на 17 януари 1863 година на 75-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. „История открытия и исследования Северной Америки“. 1962. с. 337, 339, 350, 352 – 353.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович. „Очерки по истории географических открытий“ (3-то изд.). Т. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.). 1982 – 1986. с. 197, 199 – 200.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peter Warren Dease в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​