Плаково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плаково
Общи данни
Население236 души[1] (15 март 2024 г.)
7,91 души/km²
Землище29,841 km²
Надм. височина273 m
Пощ. код5042
Тел. код061108
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ56602
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Плаково в Общомедия

Плаково е село, разположено в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Плаково е разположено в Северна България. Намира се в Община Велико Търново, на 15 километра от общинския център по стария път за град Елена. Землището е 29,841 квадратни километра. Пощенският код е 5042, надморска височина  на територията на село Плаково е 399 метра.  За селото от град Велико Търново има три автобуса. Жителите наброяват над 300 души, като през последните години селото се пълни с млади семейства решили да живеят на село.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата, по време на османското владичество близо до съвременното село Плаково се намирало селище на име Киселчово, което при поредните набези на кърджалиите е било опустошено. Оцелелите жители тръгнали към планината да търсят убежище и закрила. Мъката по изгубените домове и близки роднини била голяма. Те вървели и плачели и така новото селище било наречено Плаково.

Първите къщи са построени близо до реката, където днес е издигнат храмът „Рождество Богородично“, като постепенно селото се разраствало. По време на Руско-турската освободителна война в къщата на хаджи Стою се намирал щабът на руските войски. В същата къща, която стои и до днес, гост е бил Васил Левски.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341085
19461134
1956989
1965797
1975638
1992370
2001285
2011236
2021187

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2022 г.:[4]

Численост
Общо 302
Българи 281
Турци 7
Цигани 9
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 5

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Храм „Рождество Богородично“

Храмът „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Плаково е осветен през 1847 г. Строен е по предварително издаден турски ферман върху основите на стара църква от онова време, която вече била тясна за населението.

Най-старият свещеник, за който има данни, че е служил в селото, е бил Нейко йерей, починал през 1794 г. на 104-годишна възраст, погребан в Плаковския манастир „Св. Илия“. Следващи свещеници са били свещ. Хвърлю, свещ. Кирил и свещ. Варлаам, които са служили до 1825 г. През 1826 г. е ръкоположен свещ. Христо Стойчев, който е един от инициаторите на построяването на новия храм.

Църквата „Рождество Богородично“ е строена вероятно от добър ученик на майстор Колю Фичето, който по това време е строял камбанарията на Плаковския манастир и църквата на Килифаревския манастир.

Иконостасът е дело на тревненски майстори. Иконите са авторски на Симеон Симеонов, зограф Досю Коюв от Трявна и Никола Илюв от Търново. Последните двама иконописци са работили и в църквата на Килифаревския манастир.

Към храма е съществувало килийно училище от 1810 г.

  • Читалище „Просвета“

Читалището в с. Плаково е основано през 1873 г. по инициатива на местни учители. Разполагало с малка библиотека, предимно със земеделска литература. Тук известният учител и поет Никола Козлев четял пред селяните художествена литература и свои произведения. Особено много се харесвала поемата му „Хайдут Сидер и черен Арап“, която дълги години след това се пеела като народна песен.

През 1933 г. е основан четиригласен мъжки хор с диригент Минчо Стоев. От 1953 г. е преобразуван на женски хор за обработен фолклор, който съществува и до днес.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

От януари 2005 г. е учредено сдружение „Плаково в бъдеще“, което си е поставило за цел да съхрани културно-историческото наследство и да развие културния туризъм в населеното място.

Източници[редактиране | редактиране на кода]