Пламен Карталов
| Пламен Карталов | |
| български оперен режисьор | |
| Роден |
15 септември 1948 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национална музикална академия Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Почетен гражданин на София (2018) Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" |
Пламен Карталов е български оперен режисьор, професор в Националната музикална академия, академик в Българска академия на науките.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Добрич на 15 септември 1948 г. Завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград).
Режисьорска дейност[редактиране | редактиране на кода]
Пламен Карталов създава впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от българските композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов.
По негова инициатива се осъществяват грандиозни зрелищни оперни постановки на открито – „Ивайло“ от Марин Големинов и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, поставени на „Сцената на вековете“ на историческата крепост Царевец във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие.
По случай 400 години от рождението на оперното изкуство (1997 г.), Пламен Карталов създава фестивала „Опера на площада“, с който превръща най-големия софийски площад – „Княз Александър I“, в сцена за мащабни оперни спектакли на открито, привличащи оперна публика от цял свят („Аида“, „Цар Калоян“, „Атила“, „Кармен“, „Княз Игор“, „Турандот“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Цар и дърводелец“, „Мадам Бътерфлай“ и др.). Създава и летния фестивал „Опера в парка“.
През март 2009 г. поставя за първи път в България операта „Дон Кихот“ на Масне. Също, за първи път в България, осъществява своя грандиозен проект – реализацията на гениалната тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора. Цикълът „Пръстенът на нибелунга“ се изпълнява за първи път в България и на Балканите с първо представление в 2010 година, поставено от Карталов, като италианският критик Андреа Мерли пише, че българската постановка е по-добра от тази в „Ла Скала“.[1] С неговото поставяне Софийската опера и балет се включва в световните тържества, по случай 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер и отново жъне успех в световен мащаб.[2]
От 2010 г. насам, всяка година поставя по едно заглавие от цикъла (”Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“), а след премиерата на „Залезът на боговете“ (22 май 2013 г.), през юни 2013 г., се играят неговите постановки на всичките части на прочутата тетралогия.
Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватия, Северна Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Италия, Япония и др. Има реализиран обширен репертоар – поставя заглавия от Верди, Пучини, Масне, Делиб, Понкиели, Бизе и много още композитори.
Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 90-те години е директор на Държавен музикален театър. С управленските си умения успява успешно да го преведе през тежките начални години на прехода. По това време поставя изключителните постановки „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и неповторимия за България световен мюзикъл – „Цигулар на покрива“.
Като директор на Софийската опера и балет въвежда най-ефективната творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции.
Под негово ръководство за първи път Националната опера се представя в Бразилия и Япония. Изгражда традиционни взаимоотношения с Япония в областта на музикално-сценичното изкуство. От 2000 до 2018 г. Софийската опера гостува седем пъти в Япония с различни постановки.
Основател е на първия по рода си за България проект „Концерти за бебоци“ – концерти за деца до 3-годишна възраст. Проектът привлича вниманието на Пласидо Доминго при посещението му в Софийската опера. През 2013 г. успява да привлече за главен диригент Ерих Вехтер.
Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]
Голям е приносът на акад. Карталов за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни. Преподава режисура и актьорско майсторство в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.[3]
Удостояван е с много награди, между които:
- „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България,
- годишните награди на БНР и Столична община[4],
- „Златна книга“ на Европейския форум на експертите,
- „Златна муза“ (Русия),
- Златен медал на фондацията „Роза Понсел“ (САЩ),
- Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на „Любовен еликсир“ на Доницети и др.
Носител е на държавните отличия:
- орден „Кирил и Методий“, I степен
- на най-големия правителствен бразилски орден „Рицар на южния кръст“.
- Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2016)[5]
- Обявен за почетен гражданин на София (2018).[6]
- Почетен гражданин на община Белоградчик от 2020 г. [7]
- Почетен гражданин на Благоевград от 2022 г. [8]
- Орден „Св. Йоан Кукузел“ от Светият Синод на Българската православна църква (2023) [1]
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
| Постановка | Град | Година |
|---|---|---|
| Бородин – Княз Игор | София („Опера на площада“); Любляна; Велико Търново, Царевец; Царевец | 1999; 2007; 2009; 2010 |
| Бизе – Кармен | Стара Загора; София („Опера на площада“) | 2003; 2003 |
| Верди – Аида | София („Опера на площада“); Сао Пауло | 1997; 2010 |
| Верди – Атила | София; Стара Загора; Царевец; София („Опера в парка“) | 2003; 2003; 2011; 2012 |
| Верди – Набуко | Любляна; Пула | 2006; 2006 |
| Верди – Дон Карлос | Велико Търново, Царевец | 2010 |
| Владигеров – Цар Калоян | Велико Търново, Царевец; София („Опера на площада“); Царевец („Сцена на вековете“) | 1987; 1998; 2009 |
| Галупи – Селският философ | Осор; Дрезден | 1980; 1982 |
| Големинов – Ивайло | Велико Търново, Царевец | 1985 |
| Делиб – Лакме | Пафос; София | 2009; 2010 |
| Джордано – Федора | Атина | 1997 |
| Доницети – Рита | Осор | 1981 |
| Леонкавало – Палячи | Сплит | 2011 |
| Лортцинг – Цар и дърводелец | София | 1993 |
| Моцарт – Вълшебната флейта | Пула | 2006 |
| Офенбах – Хофманови разкази | Любляна фестивал | 2005 |
| Пучини – Турандот | Атина; Царевец („Сцена на вековете“) | 1996; 2008 |
| Росини – Севилският бръснар | Пула | 2007 |
| Стравински – Мавра | Осор | 1982 |
| Стравински – Лисицата | Осор | 1982 |
| Холминов – Каляска | Осор | 1981 |
| Произведение | Град | Година |
|---|---|---|
| Бизе – Ловци на бисери | Мелбърн | 2003 |
| Бизе – Кармен | Стара Загора | 2010 |
| Бородин – Княз Игор | Марибор; Любляна; София | 2007; 2009; 2009 |
| Бърнстейн – Кандид | Марибор | 2004 |
| Вагнер – Рейнско злато | София | 2010 |
| Вагнер – Валкюра | София | 2011 |
| Вагнер – Зигфрид | София; Минск | 2012; 2012 |
| Вагнер – Залезът на боговете | София | 2013 |
| Вебер – Вълшебният стрелец | Потсдам | 1985 |
| Верди – Травиата | Русе; София | 1982; 1995 |
| Верди – Дон Карлос | София; Скопие; Япония; Варненско лято | 1988; 2000; 2002; 2012 |
| Верди – Аида | Бразилия; Букурещ; София | 1995; 1996; 1997 |
| Верди – Трубадур | Атина | 1997 |
| Верди – Луиза Милер | Палм Бийч | 2001 |
| Верди – Риголето | Кайро; София; Япония | 2001; 2005; 2005 |
| Верди – Атила | Стара Загора; Марибор | 2002; 2006 |
| Верди – Набуко | Марибор | 2004 |
| Верди – Бал с маски | Загреб; София; Япония; Букурещ | 2007; 2007; 2008; 2012 |
| Владигеров – Цар Калоян | София | 2009 |
| Волф-Ферари – Четиримата грубияни | Пловдив | 1982 |
| Галупи – Селския философ | Благоевград | 1977 |
| Глук – Поклонниците от Мека | София | 1974 |
| Глук – Орфей и Евридика | Солун | 1999 |
| Големинов – Златната птица | Словен | 1977 |
| Големинов – Ивайло | Пловдив | 1981 |
| Големинов – Зографът Захарий | Русе; Благоевград | 1983; 1986 |
| Гомес – Гуарани | София; Бразилия | 1995; 1995 |
| Гомес – Фоска | София; Бразилия | 1996; 1998 |
| Гомес – Мария Тюдор | София | 1997 |
| Гуно – Фауст | Русе | 1984 |
| Делиб – Лакме | Марибор; Япония; София | 2006; 2007; 2008 |
| Джордано – Федора | Атина | 1997 |
| Доницети – Звънчето | Солун | 2001 |
| Доницети – Любовен еликсир | Белград | 2003 |
| Доницети – Лучия ди Ламермур | Малта; Нови Сад; Скорие, Рита | 2003; 2005; 2005; 2005 |
| Леонкавало – Палячи | Ню Орлеанс; Загреб; Марибор; Белград | 2000; 2006; 2007; 2008 |
| Маскани – Селска чест | София; Загреб; Марибор; София | 1986; 2006; 2007; 2011 |
| Масне – Дон Кихот | София | 2009 |
| Меноти – Амал и нощните гости | София | 1992 |
| Меноти – Медиумът | Солун | 2001 |
| Монтеверди – Битката на Танкред и Клоринда | Солун | 2001 |
| Моцарт – Отвличане от Сарая | София | 1974 |
| Моцарт – Сватбата на Фигаро | София; Тирана | 1987; 1998 |
| Моцарт – Театралният директор | Гърция | 1989 |
| Моцарт – Вълшебната флейта | Марибор | 2003 |
| Офенбах – Хубавата Елена | Солун; София | 1992; 1994 |
| Офенбах – Хофманови разкази | Марибор; София | 2005; 2009 |
| Перголези – Слугинята господарка | Солун | 1992 |
| Пипков – Янините девет братя | Русе | 1984 |
| Понкиели – Джоконда | София; Токио | 1999; 2000 |
| Пучини – Турандот | Атина; Япония; София; Япония; Марибор | 1986; 2000; 2008; 2008; 2009 |
| Пучини – Лястовицата | Острава | 2008 |
| Пучини – Джани Скики | София | 2011 |
| Пучини – Тоска | София | 2011 |
| Пърсел – Дидона и Еней | Благоевград | 1978 |
| Росини – Крадливата сврака | Благоевград; Русе | 1981; 1983 |
| Росини – Севилският бръснар | София; Тимишоара; Марибор; Любляна; Сплит | 1985; 1985; 2006; 2009; 2010 |
| Стравински – Лисицата | Благоевград; Италия; София | 1978; 1991; 1998 |
| Стравински – Мавра | Благоевград; Италия; София | 1979; 1991; 1998 |
| Стравински – Животът на развратника | Салерно; Торино | 1992; 1992 |
| Сутермайстер – Серафине | София | 1973 |
| Хайдн – Любов и хитрост | София | 1972 |
| Хайдн – Аптекарят | София; Краков | 1973; 1976 |
| Холминов – Каляска | Благоевград; Дрезден | 1977; 1982 |
| Чимароза – Оперния директор | Ямбол | 1978 |
| Щайн – Цигулар на покрива | София | 1993 |
| Щраус – Прилепът | София; Велико Търново; Белград | 1992; 1999; 2003 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Акад. Пламен Карталов: Българското оперно дело е съизмеримо с европейските върхове // Импресио, 15 септември 2023 г. Посетен на 6 декември 2023 г.
- ↑ Чуждата критика за „Пръстенът на нибелунга“ в София // Площад „Славейков“, 22 юли 2023 г. Посетен на 6 декември 2023 г.
- ↑ Рангел Вълчанов и Пламен Карталов са избрани за академици // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 12 октомври 2013.
- ↑ Аглика Георгиева, „Акад. Пламен Карталов получи наградата на София“, iNews.bg, 18 септември 2013 г.
- ↑ Акад. Пламен Карталов е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2016 г. // Министерски съвет, 23 ноември 2016 г. Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 25 юни 2017 г.
- ↑ Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg
- ↑ Почетни граждани
- ↑ На тържествена сесия на Общински съвет връчиха ленти и плакети на новоприсъдени почетни граждани на Благоевград // Архивиран от оригинала на 2023-12-07. Посетен на 2023-12-07.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Пламен Карталов
- Биографична справка на Пламен Карталов на сайта на Софийската опера
- Деси Тодорова, „Първата сцена на Пламен Карталов била театралната“, в. „Сега“, 9 август 2003 г.
- Боянка Арнаудова, „Посветен на операта“, в. „Култура“, бр. 17 (2723), 10 май 2013 г.
- Интервюта
- „Директорът на Софийската опера Пламен Карталов“, сп. „Тема“, бр. 51 (322), 24 – 30 декември 2007 г.
- „Вагнер по време на криза... Пламен Карталов: Сидеров не се е обадил, поканили сме всички“, интервю на Мария Цветкова, e-vestnik, 24 май 2010 г.
- „Акад. Пламен Карталов: Сега съм в творческата си стихия“, интервю на Ива Йолова, в. „Преса“, 10 ноември 2012 г.
- „Пламен Карталов: Политиците у нас трудно влизат в опера“, интервю на Елица Иванова, в. „Стандарт“, 23.05.2013 г.
|
