Планиница (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Планиница (Област Бургас))
За другото българско село вижте Планиница (област Перник).

Планиница
Общи данни
Население1390 души[1] (15 март 2024 г.)
79,9 души/km²
Землище17,396 km²
Надм. височина228 m
Пощ. код8565
Тел. код05949
МПС кодА
ЕКАТТЕ56647
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Руен
Ахмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Сейдар Зекерие
Планиница в Общомедия
Село Планиница

Планѝница е село в Югоизточна България, област Бургас, община Руен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Планиница е разположено в Източна Стара планина, в полите на най-югоизточните разклонения на Върбишка планина[2], около 3 km на запад-северозапад от село Дъскотна, около 1,5 km северно от река Луда Камчия и в централната си част около 100 – 120 m по-високо от реката. С площ на землището 17,396 km² селото е на 3-то място по големина в община Руен (след селата Люляково и Руен).

Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са алувиално-ливадни и излужени канелени горски.[2]

През Планиница минава общински път – в границите на селото негова главна улица, раздвояващ се в източния край на селото – източен път през село Вишна към връзка с третокласния Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – през село Дъскотна към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен, и югоизточен път – водещ директно към село Дъскотна. На запад общинският път от Планиница води през село Рупча към село Люляково, в което прави връзка с третокласния Републикански път III-7305.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Планиница[3] наброява 1012 души към 1934 г., 1620 към 1985 г. и 1418 (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 1549 жители за 1394 лица е посочена принадлежност към турска етническа група, а за останалите не е даден отговор.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. След Съединението, от 1885 г. то се намира в България с името Чепелджа. Преименувано е на Планиница през 1934 г.[5]

Предполага се, че селото е създадено преди около 500 години. Според преданията, половината заселници са били емигранти от Караманоглу Бейлиги[6]. Някогашното село е било на място, впоследствие ползвано за ниви на съществуващото село. Не са известни причините за изместването на селото с течение на годините с около 2 km от първоначалното му местоположение. По онова време християни и мюсюлмани са живели на едно и също място. Мюсюлманите са се заселили в сегашното равнище на селото заради по-добрите условия за живот там. На каменистия планински терен се дължи според преданията първото име на селото – „Джебеллик“, което значи планинска и камениста земя. По-късно е наречено с името „Чепелджа“ (Чепелдже) – единственото известно име на селото, променено на Планиница. През ловния сезон ловците от село Скалак са идвали да пият вода от чешмата в селото, водата им е харесвала, разчува се, че водата е мека[7] и добра за пиене, а това привлича в селото преселници от другаде. С течение на годините населението на селото нараства.

Първото училище в Планиница е от 1890 г. През 1952 г. е основано читалище, към 1986 г. с име Назъм Хикмет. От 1966 г. читалището е в нова сграда.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията, изповядвана в село Планиница, е ислям.

Институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Планиница към 2020 г. е център на кметство Планиница.[8][9] В селото към 2020 г. има:

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Вековно дърво бряст, съществуващо към 2012 г. до джамията в центъра на селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В региона селото е известно с отглеждане на зеле, тютюн и краставички.

Има футболен отбор, който се състои предимно от млади момчета от селото. Отборът се е състезавал в А окръжна група няколко пъти, в участията си в Б-окръжна винаги е бил първенец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б в Енциклопедия „България“, том 5, стр. 246, Издателство на БАН, София, 1986 г.
  3. Справка за населението на с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Планиница, община Руен
  5. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 213; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
  6. Караманоглу Бейлик (Karamanoğlu Beyliği) е княжество, съществувало в Анадола между 1250 и 1487 г., след което територията му попада под османско владичество. Karamanoğulları Beyliği
  7. Твърдост на водата
  8. Справка за събитията за кметство Планиница, общ. Руен
  9. Кметство Планиница, Област Бургас, Община Руен
  10. Детайлна информация за читалище „Иван Вазов 1952 г.“, село Планиница, област Бургас, община Руен
  11. Информационна карта за 2016 г., читалище „Иван Вазов 1952 г.“, село Планиница, област Бургас, община Руен
  12. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, село Планиница, област Бургас, община Руен[неработеща препратка]
  13. Целодневна детска градина, село Планиница, община Руен
  14. Национален регистър на храмовете в Република България, Планиница, област Бургас; джамия
  15. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8565 Планиница // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]