Плъсти
Плъстите представляват нетъкани вълнени килими.
Използвани са и като постеля за спане на пода, какъвто е местният обичай в България до началото на ХХ век.[1] Плъстите в някои региони са били част от чеиза[2] на младите девойки, запазен за първата им брачна нощ, като по този повод са изработвани от бяла вълна.[3]
В родопският регион и до днес се изработват освен плъстени постелки и оригинални носии и домашни обувки.[4]
Плъстене на вълна[редактиране | редактиране на кода]
Начинът на създаване на този модел килими е познат и усъвършенстван от поне 8000 години, според някои съвременни майстори на този занаят. Изработват се на колене на пода, без употребата на някакъв специален стан. Началната обработка на вълната се извършва с чепкало[5] или в по-късни времена с машинен дарак. Реди се на тънки слоеве последователно в едната посока и после напречно на нея. Това се прави със специално приспособление, наречено „дрънд“. От името на този уред произхожда и названието на майсторите на плъсти – дръндари. Така подготвените вълнени слоеве, навити на руло многократно се мокрят със сапунена вода и се начукват с чукало за да се сплъстят и заздравят вълнените нишки. За украса се добавят апликации от оцветени с естествени багрила в различни цветове и тонове орнаменти. ограничени единствено от въображението на майстора. За да имат висока трайност и устойчивост задължително е сушенето на готовият килим да се извършва на слънчева светлина.[3]
В в приземието на намиращия се в град Копривщица етнографски музей Лютова къща има значителна колекция от тези изделия.[1]В града все още могат да се видят вътрешни преградни стени в някои стари къщи, изработени от плъсти.[6]
В нови времена[редактиране | редактиране на кода]
Майстори на този занаят организират на много места курсове по изработка на изделия по този метод, за да не се изгуби това изкуство.[3][7] Понастоящем модните дизайнери предлагат рокли, украсени с плъсти, шапки, колани, брошки, гривни, пръстени и други аксесоари.[8]
При други народи[редактиране | редактиране на кода]
Населението в региона на Кавказ изработва по подобен начин своите наметала (приличащи на българските ямурлуци) и своите юрти.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Битов музей Лютова къща. Direkciamuzei.com. Посетен на 11 декември 2021
- ↑ Чеиз са даровете, поготвяни от семейството за бъдещата младоженка. Включвали са покъшнина – дрехи, завивки и домакински съдове. По-заможните семейства са отделяли и земя.
- ↑ а б в Работилница за плъсти отвори във Видин. Bnr.bg. Посетен на 11 декември 2021
- ↑ Youtube.com. Как се плъсти вълна? Посетен на 11 декември 2021
- ↑ Чепкалото представлява конусообразен дървен инструмент, на върха на който има подобни на вилици метални шипове.
- ↑ Plovdiv.bg. Галерия „Занаяти“ представя „живите“ кукли от плъсти на Румяна Герчева. Посетен на 11 декември 2021
- ↑ Bulgarika.bg. Online Урок По Изработка На Изделия От Вълна (Плъсти). Посетен на 11 декември 2021
- ↑ Btvnovinite.bg. Нова мода: Бижута и шалове от вълна. Посетен на 11 декември 2021