Подареш
| Подареш Подареш | |
| — село — | |
 | |
 | |
  Подареш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Радовиш |
| Географска област | Радовишко поле |
| Надм. височина | 417 m |
| Население | 1527 души (2002) |
| Пощенски код | 2423 |
| Подареш в Общомедия | |
Подареш или Подереш (на македонска литературна норма: Подареш) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в южното подножие на планината Плачковица, източно от общинския център Радовиш.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Подареш е село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подереш има 400 жители българи християни и 300 турци.[1]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Подереш (Poderece) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Подареш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На 27 февруари 1915 година 50-годишния кмет Иван Стоянов и други двама българи са измъчвани и убити от сръбските окупатори.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Подереш живеят 196 турци и 336 българи.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Христо Костурлиев от Струмица е български кмет на Подареш от 15 септември 1941 година до 23 май 1942 година. След това кмет е Костадин В. Ципушев от Радовиш (23 май 1942 - 9 септември 1944).[6]
Църквата „Свети Георги“ е започната в 1944 година и осветена в 1980 година от злетовско-струмишкия администратор епископ Горазд Тивериополски.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Подареш
Васил Спасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]- Васил Стоянов Христов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
- Евтим Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
- Иван Месаров (1858 – 1913), български революционер, войвода на ВМОРО
- Мане Наков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
- Мите Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Ставруш Месаров, български революционер, войвода на ВМРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Подарешка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 624.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
| ||||||||
